От доклад на Сметната плата става ясно, че с всяка следваща година качеството на образованието в училище се влошава, а над 60% от семействата пращат децата си на частни улици. Неграмотността е не само сериозен проблем, но и риск за икономическото развитие на страната.
Ангел Георгиев от Приложна академия за образование смята, че частните уроци са налице, защото родителите искат спокойствие, че детето ще влезе в заветното училище. Той е на мнение, че децата от 7-ми клас имат един опит – в конкретен ден и час отиват на национално външно оценяване.
Езиковедът д-р Павлина Върбанова коментира, че явно образователната система не е ефективна в този момент. Според нея твърде много часове са предназначени за преподаване и твърде малко за упражняване на вече усвоените знания.
„Хубаво е, че се мисли в тази посока. Министър Цоков заяви, че вече се работи по нова визия за учебните програми. Изпразнихме от съдържание думата „визия“ и тя звучи кухо. Притесненията ми са свързани с краткосрочността на последните политически кабинети“, посочи тя за Bulgaria ON AIR.
Д-р Върбанов подчерта, че не си даваме сметка какво се прави в неелитните училища. Там учениците не постигат високи успехи. Там липсва заинтересованост от учебния процес – че трябва да се влезе в клас. Според нея развитието на децата се забавя още в детската градина. Децата на 3-4 години вече нямат елементарни речеви умения.
„Речевите умения започват да се развиват в семейството, не можем да очакваме училището да ги развива на 7-годишна възраст. Много необходим е държавен образователен стандарт, за да можем да дръпнем напред“, заяви езиковедът в предаването “България сутрин”.
Дисциплината също е сред основните проблеми, допълва журналистът и учител по БЕЛ Доротея Николова. Тя споделя, че е трудно да накарат учениците да чуват какво се говори в клас. Според нея проблемът е базов.
„В малките класове децата трябва да се научат да учат. В едно бързане и залитане към това всичко да бъде дигитално, децата не успяват да изградят ключови умения, за да могат да се образоват – за четене и за писане“, каза още Николова.
Според нея учебната програма е разхвърляна, а вкъщи е ролята на родителите да подкрепят децата, когато им е трудно и не искат да пишат домашни.
„Oбазованието е лакмус какво се случва в обществото. Има разпад, който трябва да спрем. Няма ясни правила какво ниво трябва да си постигнал в един клас. Твърде лесно позволяваме човек да премине в следващо ниво. Трябва стандарт, който да засяга голяма част от институциите и той да се спазва“, категорична е Николова.
Ангел Георгиев добави, че една от обратните връзки от учителите от малки население места е следната: „За пръв от 20 години имаме обучения“. Тези учители казват, че искат да се развиват като умения и знания, за да бъдат по-адекватни в работата с децата.
Той отбеляза, че технологиите са инструмент, който може да помогне на учениците, но по-важното е да помагат на учителите да направят така, че да се изисква от децата да положат усилия. По думите му нашите учители са по-дигитално подготвени от колегите си в ЕС, но изцяло онлайн образование не може да работи.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
