Получихме специално разрешение от г-н Кънчо Матев, бивш дългогодишен директор на Езиковата гимназия в Стара Загора и наскоро избран за Почетен гражданин на Стара Загора, да публикуваме един кратък разговор между него и преподавателката по български език и литература в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ Ирена Личева. В този диалог е тъжната самоирония на един наистина голям човек и чувството му за хумор.
Прозрения с усмивка, предадени от Ирен Личева:
За учителя по български език и литература. Направени от един голям, тъжно усмихнат човек, г-н Матев:
Звъня на г-н Матев. След не малко време, отговаря. С обяснението, че е зает човек – прави таратор (никога сякаш няма да остарее чувството му за хумор). Пита за мен. Отговарям, че и аз съм заета – проверявам писмени работи.
…….Финализираме разговора със следния диалог:
Аз: Вие отивайте при таратора, а аз – при писмените си работи.
Той: Писмените работи не се ядат, а тараторът се яде.
Аз: Да обобщим в логическа конструкция: аз проверявам писмени работи, за да ям.
Той: Твоите писмени работи ядат теб, а таратора го ям аз.
Не, не….късно е за нов избор.. 🙂 Пък и този е добър – между писмените работи е пълно с младост, провокации, устреми…и какво ли още не 🙂 А умората? – абе има я, ама по някакви си причини е забранена…
А брилянтният старозагорски математик Любомир Любенов коментира диалога така: Матев имаше интересно определение за математическата лингвистика!
