Одобрението към Русия и президента Владимир Путин в България спада, а това към НАТО нараства през последните години. Това са част от изводите в ново проучване на агенция „Алфа рисърч“ по поръчка на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ). В доклада са анализирани данните от подобни проучвания през последните 6-7 години.
Проучвания от 2022 и 2023 г., след началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна, също показаха преобладаващо одобрение за членството на България в НАТО и Европейския съюз (ЕС).
Според анализа в един момент антилибералната руска пропаганда е станала контрапродуктивна за собствените си цели, а „огромна част“ от българските граждани смятат за неприемливо България да се изолира от западния свят.
Според проучването техните представи „се различават от обрисуваната от прокремълската пропаганда апокалиптична картина на упадък и регрес на Запада“.
„Една от най-сериозните бариери срещу влиянието на антиевропейските внушения (…) е мисленето в алтернативата „България извън ЕС“. Осъзнаването на възможните щети за страната при такъв сценарий възпира по-масови обществени импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор“, пишат авторите на проучването.
След началото на войната на Русия срещу Украйна се наблюдават промени, които разклащат дългогодишния позитивен имидж на Русия и Путин в България.
В същото време от 2017 г. до 2024 г. е отчетен ръст на одобрението към НАТО от 28 на 40 на сто, като отрицателните оценки
остават почти без промяна – между 26% и 28%.
Според 49% от запитаните България е спечелила повече от членството си в НАТО, отколкото е загубила. На обратното мнение са 29%. За 6 години дистанцията между двете позиции е нараснала от 5 на 20 пункта.
В проучването е посочено също, че България е „слабо звено“ сред източноевропейските страни поради прокремълските нагласи на редица политици и доскорошните силни енергийни обвързаности с Русия. Нагласите на българите са определени като хибридни – от една страна проевропейски „по принцип“, а от друга с исторически и носталгични симпатии към Русия.
Продължаващите руски хибридните атаки също усилват антизападната реторика и водят до „нови огнища на поляризация и потенциални конфликти в обществото“, пишат още авторите на изследването.
