С остро перо българските сатирици се борят срещу демократичните дефицити в страната. А олигарсите, които контролират почти всички медии, бойкотират разпространението на сатирични издания, пишат Д. Ламбрева и М. Шваниц.
Христо Комарницки слиза от товарния автомобил, отваря багажника и започва да пълни огромен сак с вестници. След това се отправя към две малки книжарници. Комарницки, разбира се, не е разносвач на вестници, а известен и обичан български сатирик, който от месец март е и съиздател на сатиричнния вестник „Прас-Прес“ – се казва в репортажа на Диляна Ламбрева и Мирко Шваниц от София.
Идеята за независимото издание, поясняват по-нататък авторите, възникнала миналата година по време на една изложба на карикатури, посветени на драматичното положение на медиите в България. В статията са изредени и самите проблеми: неизяснени права на собственост и олигархични структури, които оказват пряко въздействие над работата на журналистите. Тези фактори смъкнаха България от 35-то на 109-то място в класацията за свободата на медиите на „Репортери без граници“. В тази класация България се нарежда след страни като Уганда, например. Според изследване, проведено по поръчка на фондация „Конрад Аденауер“, 80% от българите смятат, че медиите в страната не са свободни.
Цензурата е ежедневие
„Чашата беше преляла отдавна, а имаше и достатъчно мотивация за издаването на вестник, критичен към управляващите”, е цитиран да казва Христо Комарницки. NOVA-TV беше уволнила колегата на Комарницки Чавдар Николов, навярно по политически причини, се казва по-нататък в статията.
Авторите поясняват, че Чавдар Николов е авторът на карикатурата, изобразила премиера Борисов като водач на парад, носещ знаме, на което е изрисувана „свинска опашка”. Т.нар. свински опашки са емблемата на самопровъзгласилите се ловци на бежанци по границите на България.
Комарницки разказва, че премиерът лично се намесил, за да не могат карикатурите на Николов повече да разсмиват хората. По-нататък в репортажа се казва също, че подобни случаи на пряка намеса на политици в работата на големите медии в България не са рядкост.
Много медии и журналисти са зависими от правителството, защото само чрез него могат да получават средствата от медийните програми на ЕС. Затова и рядко се правят журналистически разследвания за корупция, за недостатъците на правовия ред и за тесните връзки между икономическите и политически елити. И то – независимо от факта, че тъкмо тези преплитания все повече подкопават демокрацията в България през последните години.
„Атмосферата на страх води до автоцензура”, казва Комарницки в репортажа и пояснява: Достатъчен е един СМС от някой влиятелен човек и темата потъва в забрава. А в България всичко това се организара много лесно“, заключава сатирикът.
Монополът в разпространението
Една продавачка на вестници в Троян разказва, че на много разпространители е било забранено да предлагат на щандовете си „Прас-Прес“. А на онези, които все пак правели опит да продават сатиричния вестник, бил оказван задкулисен натиск. „Когато се обадих в „Разпространение“ и помолих за още екземпляри, ми казаха троснато, че няма никакви бройки повече и точка по въпроса“, казва още продавачката на вестници.
Когато карикатуристите се опитали да изяснят ситуацията, не получили никакъв отговор от дистрибуторите. Отговорните лица били просто неоткриваеми. Никой на вдигал телефона, никой не отговарял и на мейлите. „Те можеха да спечелят от нас добри пари. Но това не ги интересуваше. Те просто искаха да ни запушат устите“, казва с огорчение Христо Комарницки.
Като собственици на дистрибуторската фирма са вписани имената на двама души, но в България е публична тайна, че фирмата в действителност се контролира от депутата и медиен могул Делян Пеевски. Като собственик на големи компании, той е и най-платежоспособният рекламодател в страната.
Опит за забрана на хумора
Поради негласната забрана за разпространение, сега авторите търсят други пътища, за достигнат до своите читатели. Те предлагат вестника онлайн и сами разнасят екземпляри до своите клиенти. Много от книжарите и дребните търговци не се поддават на натиск. „Търсенето е огромно“, обяснява продавачът на книги и списания Трайчо Малинов, който още от годините на промяната има щанд на площад „Славейков“.
„В случая не става дума за бизнес. Става дума за общата ни борба за демокрация”, казва Малинов. Фарсът около „Прас-Прес” му напомня за атмосферата в първите години след промяната.„Бизнес-моделът на карикатуристите в крайна сметка зависи от хора като мен“, казва той със самочувствие. Властниците в България не са предвидили точно това. Опитът им да забранят хумора, предизвиква обратен ефект и все повече хора предлагат помощта си за разпространението на „Прас-Прес“.
„Каква е алтернативата? Да си мълчим? Да се отчаем? Това не е възможно! Дори и да ни се струва, че постоянно сме принудени да събаряме с главите си стени“, казва в заключение Христо Комарницки.
Източник: Дойче Веле
