Многолюден протест, който доведе до сблъсъци с полицията имаше в арменската столица Ереван в сряда, съобщи Би Би Си. Поводът за недоволството е начинът, по който правителството се справя с кризата в Нагорни Карабах.
Във вторник Азербайджан атакува отцепилия се регион, като каза, че е започнал „антитерористична операция“. 24-часа по-късно огънят беше прекратен, а Азербайджан съобщи, че е възстановил суверенитета си.
Нагорни Карабах е регион в Южен Кавказ, населен предимно с етнически арменци. С подкрепата на Армения той обяви отделяне от Азербайджан и автономия в началото на 90-те години и оттогава е повод за напрежение между двете страни.
В сряда протестиращите обвиниха правителството, че не е успяло да защити етническите арменци в спорната територия. Те поискаха и оставката на министър-председателя на Армения Никол Пашинян.
Протестиращите смятат, че той е направил прекалено много отстъпки в борбата за Нагорни Карабах, като същевременно не е предприел нужното, за да помогне на етническите арменци, които живеят там.
„Врагът е на прага ни. Трябва да сменим властта, за да променим националната политика“, каза опозиционният политик Аветик Чалабян.
Във вторник Азербайджан съобщи, че шестима негови граждани са били убити от мини в два отделни инцидента в Нагорни Карабах и обвини „нелегални арменски въоръжени групи“ за залагането им. След това Азербайджан започна обстрел над региона.
Вследствие на това арменските власти съобщават за най-малко 32-ма убити вследствие на атаката. Според арменски сепаратистки служител по правата на човека обаче загиналите са най-малко 200.
Примирие беше постигнато 24 часа след започването на конфликта. По-късно в четвъртък се очаква представители на Азербайджан и етническото арменско ръководство на Нагорни Карабах да се срещнат за преговори за „реинтеграция“, тъй като Баку се опитва да затвърди превзетото по време на 24-часовата военна офанзива.
Териториалният спор между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах продължава от края на 80-те години на миналия век. Официално „Република Нагорни Карабах“ не е призната от никоя държава от ООН, включително и от Армения.
Последното значително изостряне на ситуацията в региона беше през 2020 г. Тогава след 6-месечна война премиерът на Армения Никол Пашинян, президентът на Азербайджан Илхам Алиев и президентът на Русия Владимир Путин подписаха изявление за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах.
С него Баку си върна контрола върху значителна част от териториите на Карабах и прилежащите райони на Азербайджан, окупирани от арменските войски в началото на 90-те години. Това също предизвика протести в Армения.
