Богомил Райнов
Но изкуството на капитализма, както и целият капиталистически строй, който го е породил, не може да изпълни и никога не ще може да изпълни зловещата задача, която си е поставило — да унищожи човечеството, да го превърне в покорна сбирщина от нравствено осакатени същества. Това никога няма да стане, защото съществува великият лагер на мира, защото съществува могъщият Съветски съюз, защото съществува непобедимото учение на Маркс—Енгелс— Ленин—Сталин, което все по-широко обхваща многомилионните трудещи се маси в западния свят, за да ги изведе до крайната победа.
[ad id=“225664″]
Човекът в буржоазното изкуство е принизен, осакатен, смазан, оплют, превърнат в дрипа. Но той е принизен и осакатен преди всичко в самата буржоазна действителност. Само там, където зверските закони на експлоатацията са премахнати, само във великата Съветска страна и в страните, които вървят към социализъм, трудещият се човек може да разгърне истински своите прекрасни качества, да се обогати с такива нови чудесни черти, каквито в миналото не е познавал, да добие онова признание, за което никога не е могъл да мечтае. И само във великия Съветски съюз може да се роди това изкуство, което представлява могъща и непозната до днес прослава на човека, изкуство, чието основно съдържание е любовта към човека, възхищението пред делата му, вярата в силите и възможностите му.
[ad id=“263680″]
Необходимо бе за осъществяване на буржоазните цели да се откъснат творците от живота на масите и от проблемите на живота изобщо, да се подсили и разшири кръгът на дезориентираните и уплашени от бурните обществени конфликти декаденти. В името на тази задача буржоазните естети издигнаха като ръководен принцип в изкуството ненамесата и незаинтересуваността на художника от живота. Така под булото на безпартийността коварно се насаждаше линията на буржоазната партийност. Типични носители на тази линия бяха редица литературни издания като „Българска мисъл“, „Хиперион“ и особено прословутия „Златорог“, който повече от двадесет години създаваше „широка“ платформа за обединяване творците около задачите на буржоазията.
…………
[ad id=“237001″]
В нашия политически живот през първите години след 9 септември действаше открито предателската противонародна опозиция, насъсквана и подкрепяна от чуждестранния капитализъм и преди всичко от империалистическа Америка. В услуга на тази шпионскомахзарджийска шайка, отстояваща интересите на буржоазните остатъци, се намираха малък брой писателски и журналистически отрепки, чиято задача се свеждаше до безогледно оплюване на всичко прогресивно и също тъй безогледно рекламиране на „американския начин на живот“. Изданията на антинародната опозиция бяха гнездо на най-остра идеологическа зараза. От техните литературни страници се разпространяваха най-отвратителните прояви на западната лъжекултура, възпяваха се космополитизмът и предателството, сипеха се клевети срещу прогресивното ни изкуство.
……….
[ad id=“238430″]
В областта на литературата извънредно типична проява на мракобесие е книгата на Йордан Вълчев „Боеве“, намерил също топъл прием в сп. „Балкански преглед“. В тая книга Вълчев се е заел с клеветническата роля да доказва, че героичната Отечествена война на народа ни срещу фашизма била безсмислена и. . . жестока. Той описва например как нашият воин се среща с фашиста, за да установи: „Колко е страшно да погледнеш противник в очите и той тебе — до лудост виждаш, че и двамата сте еднакви и като че всичко друго пада.“ Ако Вълчев говори за себе си, той безспорно е прав — между него и фашиста няма никаква съществена разлика, и двамата са „еднакви“. Но не тази проста истина е искал да изрази авторът, а да оклевети като „безчовечна“ свещената справедлива борба на народа ни срещу хитлеристките поробители.
……….
[ad id=“236993″]
Преклонението пред западната лъжекултура се поддържаше у нас след 9 септември широко от частните търгашески издателства, които пуснаха неуморно „научно-художествени“ бисери от рода на трудовете на Андре Мороа и Стефан Цвайг или литературни „шлагери“ от рода на „Вечната Амбър“. Подобна пропаганда правеше и споменатото списание „Балкански преглед“, където наред с такива реакционни политически статии като „Американизмът“ на Давид Джейн Хил, възхваляващ американския империализъм или шарлатаниите на Уолтер Липман се печатаха и произведения на реакционери, като Джовани Папини, Андре Мороа, Ернст Хемингуей и др.
Статия във вестник Век21, 1990г.
