В петък вечерта, министърът на околната среда и водите Нено Димов е задържан за 24 часа. Това е новината от последните минути. По-рано през деня полицията и прокуратурата изведоха Димов за разпит, а премиерът Бойко Борисов намекна за оставката му. Обиските в Министерството на околната среда и водите съвпаднаха и с прокурорската акция за водната криза в Перник. Главният прокурор Иван Гешев обясни, че се работи и по двете линии – заради кризата с водата и заради вноса на боклук от Италия. Бившият областен управител на Перник Ирена Соколова и отстраненият ръководител на местното ВиК Иван Витанов, които бяха арестувани в петък сутрин, са разпитани и освободени. Това е също част от новината от последните минути. Въпросът е: ще предизвикат ли правителствена криза с министерски оставки спецакциите на Специализираната прокуратура за довелите до проблемите с водата и боклука злоупотреби? Поканихме за анализ проф. Александър Маринов.
Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Проф. Маринов, на какво сме свидетели? На борба с мафията или на хляб и зрелища?
– Свидетели сме на неизбежно усилие да се реагира на остри задълбочаващи се проблеми, на които не им се вижда краят. Тоест в сегашната ситуация няма как някой да не предприеме нещо. Не мисля, че е просто хляб и зрелища, просто защото хлябът горчи, а зрелищата са наистина кървави вече. Разбира се, тук големият въпрос е как ще постъпят управляващите, това означава Бойко Борисов. Защото може за пореден път да се оправдае с тези под него, освен това Нено Димов е представител на коалиционните партньори. Но въпросът не е само за персоналната отговорност, свързана с полагането на някакви подписи. Преди всичко отговорността е на управлението, на правителството, на тези, които са създали нормативни и други условия да се извършват въпросните безобразия, които предполагам ние още не знаем, не познаваме в тяхната цялост и дълбочина. При всяко положение трябва да отчетем вероятния мотив на новия главен прокурор, че той иска да покаже от самото начало, че няма да се колебае, няма да се ослушва, че няма да се съобразява с властта и т.н. Тук обаче възниква въпросът, докъде ще стигне прокуратурата, тъй като аз смятам, че по засегнатите проблеми, особено по проблемите с водата, биха могли да бъдат потърсени други лица, действащи или заемали преди време високи постове в изпълнителната власт. Ще видим, дали ще се осмели прокуратурата да удари действащи силни политици от ГЕРБ. Защото Ирена Соколова е така или иначе низвергната, а Нено Димов е представител на малките коалиционни партньори. Така че ще видим. Сега в момента е трудно да се даде категорична преценка.
За много милиони се изговори през изминалите дни. 32 милиона са дадени за ремонт през 2015 година на язовирната стена на „Студена“ в Перник, 450 милиона лева са дадени на държавната консолидационна компания за ремонт на 418 язовири в лошо състояние. Нищо не се говори за тези пари. Никой не казва фалшиви информации ли са или са истински. И ако да, къде са парите?
– Те, че не са фалшиви, не са. Защото това са известни факти, те са документирани, тези пари са давани с решение на правителството, особено тези знаменити 450 милиона. А въпросът, къде са парите или каква работа е свършена, наистина е основателен въпрос и отговорът на този въпрос обществото ще очаква именно от прокуратурата. Смятам, че това е много съществен елемент или би трябвало да бъде съществен елемент от разследването на въпросните ситуации.
Ще предизвикат ли правителствена криза с министерски оставки спецакциите на Специализираната прокуратура?
– Казах в началото – това зависи от реакцията на управляващите. Те могат да се запънат, както се казва, като рак на бързей. Всъщност ние в момента говорим за една евентуална оставка, министерска. Ще видим дали ще има разширяване на фронта на обвиненията да кажем по посока на МРРБ. Но за момента става дума за една оставка. ГЕРБ може да каже – това е проблем на нашите партньори, нека те да си посочат друг. Могат да кажат – ние си държим на мандата, няма да се отказваме и т.н. С което ще поемат много голям риск, защото за всички е ясно, че отговорността не може да бъде сведена до Нено Димов или до Ирена Соколова. Тя е отговорност на правителството, на най-голямата управляваща партия и лично на премиера. Така че въпросът е докъде ще му издържат нервите или какви преценки ще направи, как да постъпи оттук нататък. Аз не изключвам при едно задълбочаване на кризата да има оставка на кабинета и предсрочни избори. Защото това може да се окаже по-малката щета, отколкото опитите да се държат до края във властта.
Дали кабинетът ще мине към тази мярка, към хода за цялостна оставка?
– Това ще реши Борисов, ние отлично знаем. А какво ще реши той, в момента не е ясно. От друга страна има и други обстоятелства, които са свързани не само с вътрешната политика, които затрудняват взимането на решение. Има външни ангажименти, външни отношения и т.н.
Какви обстоятелства?
– Ясно е, че на българска територия се сблъскват още по-открито американските и руските интереси. Ясно е, че Борисов се опитва да маневрира между тях, да е добре и с едните, и с другите, да дава на едните едно, на другите друго. В интерес на истината, в някои от случаите това съвсем не е зле за България, а в други случаи не е добре за България. Но, така или иначе, идеята, че той може да играе тази хитра игра между САЩ и Русия, е наивна идея, тъй като те няма да му позволят – или едните, или другите, или и двете заедно. Така че в тази сложна ситуация, когато става дума за важни ангажименти, за външни проекти, за сделки и т.н., винаги има не просто оправдания, а има сериозна причина да се замисли дали може просто така да намери повод да хвърли пешкира, както се казва на спортен боксов език. Трудна е ситуацията на Борисов и вие виждате, че неслучайно той е угрижен и даже, бих казал, изнервен.
Дали кризата с водата и боклука всъщност няма да бъде параванът, за да се измъкне от по-страшната игра, в която така или иначе е влязъл премиерът?
– Ами това са достатъчно сериозни причини. Достатъчно сериозни. Като имате предвид, че и едната, и другата криза за момента са в начална фаза. Те дори не дават никакви симптоми за разрешаване. При едно очаквано климатично състояние, при климатични процеси, които предвиждат метеоролозите, при една не особено снежна или направо безснежна зима положението може да стане критично не само в градовете, които вече са в бедствено положение, в режим. Къде-къде още други места могат да бъдат засегнати. Не се вижда перспектива как ще се преодолява този проблем. С боклуците също е така. Ние тепърва ще научаваме какво е било внасяно ни горено. Вие сте забелязали, че възникна остро противоречие вътре в средите на самите управляващи. Едните твърдяха, че никакви опасни отпадъци, например болнични, не са били внасяни, докато министърът на финансите в официален документ, в отговор на депутатско питане обяви, че са внесени само 2,9 тона такива. Все пак ние още не знаем и вероятно не сме сигурни дали ще знаем, но вероятно ще разберем, че това е само върхът на айсберга. Така че това са сериозни проблеми, които са не просто повод, а достатъчна причина в една нормална държава правителството да си отиде.
Тези сериозни проблеми не оголват ли и несъстоятелността на институциите? Защото боклуците са минали през митнически контрол, разпределени са по различни общини, получили или не получили решение и т.н. С водата за язовирите също.
– Ние с вас сме коментирали може би не точно, но редица други проблеми, и сме коментирали именно това, че управлението вече показва трайна неспособност да се справя с различни кризисни ситуации. Това е много сериозен проблем, държавата просто не е в състояние да изпълнява свои основни функции. Защо това е така, дали е поради критично спаднала компетентност или поради корупция, търговия с влияние, съзнателно вземане на такива неприемливи решения, това вече би показало едно сериозно разследване. Но така или иначе ние виждаме, че непрекъснато ние от ден в ден влизаме в различни кризи. И тези кризи вече са опасни за обществото и за конкретните хора. Ето, вижте, нали ужким беше овладяна епидемията на свинска чума? Удари отново. И то пак в големи комплекси, където все още не могат да ни обяснят, както и в предишните случаи не ни обясниха, как е влязла заразата вътре. Това не е някакво стопанство в задния двор или гледани свине в полудиво състояние. Това е един голям комплекс, там се вземат определени мерки. Сега ни обясняват за някакви гризачи, които били проникнали. Преди бяха прасета водолази от Румъния. Ами значи тук се събират едно, второ, трето, четвърто нещо. Всеки нормален човек си задава въпроса: къде е държавата, какво прави държавата? Тя има свои неотменими функции към сигурността, живота, здравето на гражданите и т.н. Така че вие сте права, това е същността на проблема – институциите не са в състояние да решават проблемите.
Оставката ли е единственият изход за правителството?
– Правителството и най-вече Бойко Борисов и ГЕРБ, нямат много добри възможности. Тук по-скоро бих казал, че трябва да се преценява коя е по-малката злина. Трудно ми е да преценя, това изисква много сериозен анализ. Освен всичко, зависи от гледната точка – какво разбираме под приемлива или неприемлива щета. Ако се ръководим от интересите на обществото, разбира се най-важното е не толкова да се сменят някакви личности или правителство, да се промени начинът, по който се управлява държавата. Това е отговорът на всички проблеми, които ни сполетяват.
Има ли полезен ход ГЕРБ, освен бушонни оставки на някои министри?
– Ами бушонни, бушонни, ама вече напрежението приближава до главния бушон. То не може до безкрайност. Ако беше толкова лесно с бушони да се избягва отговорността, щеше да се прави по целия свят. Но все пак няма как да продължава, дори и в България няма как да продължава. И това е всъщност един от аргументите, които вероятно разглежда Борисов – че следващият бушон, който изгърми, може да го опърли и него. Тогава вече става дума за неговата лична съдба, а не за кабинета, правителството, властта, която той смята, че може да си върне скоро след това и т.н. Така че тук е въпрос вече на лично оцеляване. И не бива да пропускате още едно обстоятелство – че ГЕРБ изглеждаха много силни, сега все още имат достатъчно сила, но в момента, в който се разклатят и започнат да губят властта, срещу тях ще скочат всички – и тези, които са били последователна опозиция, и тези, които са им се подмазвали, които са търгували с тях, които са извличали изгоди от тях – всички ще се обърнат. Тези, които го хвалят и му пеят „осанна“, утре ще бъдат първите, които ще крещят „разпнете го“, ще го посочат като единствен виновник за всичко. И мисля, че той си дава сметка. Или, ако не си дава сметка, поне инстинктът му, който е много силен, му подсказва, че работата е сериозна. И целият въпрос е, как ще оцелее. Ясно е, това не е никаква тайна, че Борисов е готов да хвърли на лъвовете всеки, за да запази себе си. В това отношение никой, включително в ГЕРБ, няма никакви илюзии. Но това е нелепа тактика.
Той докога ще може да хвърля?
– Няма начин, тази тактика е изчерпана, защото освен всичко останало, нищо добро не се задава. Ако въпросът е да се спечели някой и друг месец, а след това да се очаква нормализация или някаква друга позитивна тенденция, разбирам. Но ще става все по-зле и няма как веригата на отговорността да не стигне до него. Това просто няма как да не се случи. Единственият шанс е да търси някакъв вариант с предсрочни избори с някаква друга, по-широка коалиция, която да му даде известен период от време, известен политически чадър. Тоест така, както много разумно постъпи НДСВ с тройната коалиция. Само че Борисов пропусна да направи това нещо. А и той управляваше по такъв начин, че е много по-трудно, в сравнение с НДСВ, да повтори този маньовър.
Изумително е, че и кризата с водата, и кризата с боклука, са дълго точени във времето пред очите на всички – на общество, на институции, на управляващи, на опозиция, на медии. Изведнъж всичко изби. Това е любопитно. А са точени във времето, месеци, години.
– Години. Години е по-точно да се каже.
Години, години.
– Какво да ви кажа? Това е, защото огромни усилия и ресурси се хвърлят да се прикрива истината в България. Вместо да се каже истината, да се посочи, да се намери решение, не да се търси виновния, а да се търси решение. Вместо това се отрича истината – няма такова нещо, всичко е наред. И виждате, че това се повтаря, повтаря, повтаря, най-накрая не може да се скрие истината.
Ако се беше потърсило решение, нямаше днес да се търсят виновници.
– Естествено. Трябваше да се намерят грешките в политиките. Вероятно някои хора щяха да понесат своята политическа отговорност, което означава да напуснат властта. Но не сега да бъдат клиенти на прокуратурата.
И най-важният въпрос на въпросите, проф. Маринов – предсрочни избори. Кой идва?
– Предсрочните избори ще донесат това, което е способно да поиска и да наложи българското общество. Не това, което му дадат политиците. Ако българското общество усети, че трябва да търси наистина нови решения, то ще се ориентира в тях. Така, както се е случвало много пъти на много места по света. Ние не бива да очакваме, че предсрочни избори би трябвало да има само тогава, когато се появи един юнак, една дружина, цялата в бяло, убедителна, неудържима и прочие, и прочие. Няма такова нещо. Алтернативата, новите решения на тези затлачвани с години, както вие казахте, проблеми, ще се намира в движение. В движение ще се търсят хора, които се доказват на място в епицентъра на кризата, че имат професионалните, моралните и политическите качества да се справят с такива проблеми. В такива периоди се доказват истинските държавници, истинските управленци.
И хората.
– И хората, разбира се. В тежките ситуации характерите се оголват.
