Лидерите се раждат в трудни времена. На днешния ден ще видим много хора, които призовават към агресия, разбиват офиси. Но в историята няма да останат такива хора. В историята ще остане Стамболов, а не този, който го е пресрещнал. Съвременните будители са важни, защото да имаш знанието не е достатъчно. Това знание трябва да стигне до хората. Изключително важно е в днешно време хората на науката, изкуството и духа да бъдат обединени, защото имаме нужда от стабилни водачи. Ние трябва да работим заедно с тях, защото без тях ние няма да успеем да изпълним нашата мисия. Затова трябва да бъдем заедно във всяко едно начинание. Това заяви пред учени в БАН министърът на образованието проф. Николай Денков, предаде репортер на БГНЕС.
Министър Денков изнесе своето празнично слово по случай 1 ноември – Деня на народните будители – в БАН. На събитието присъстваха изявени учени от Съюза на учените в България. Празнично слово произнесе също така доц. д-р Елка Трайкова, научен секретар на БАН в направлението „Културно-историческо наследство и национална идентичност“. Академично слово на тема „Жените в науката“ пък представи проф. Румяна Прешленова – директор на Института за балканистика с Център по тракология на БАН.
Проф. Прешленова започна словото си с отбелязването на факта, че жените в науката са двойно благословени – от една страна те даряват живот, от друга страна и знания. Ученият подчерта, че векове наред жените са били държани далеч от властта и научните среди, с изключение на тези със синя кръв – например Екатерина Велика, Мария Стюарт, Катерина де Медичи. Тя изтъкна още, че в хилядолетната история на науката, жените винаги са имали морален авторитет. Те са се изявявали в литературата, изобразителното изкуство и музиката.
„Модерната епоха е белязана от няколко важни прелома, без които съвременното общество би било немислимо. Сред тях особено значение имат масовизирането на образованието, превръщането на науката от строго елитарно в по-широко достъпно поле за изява и борбата на жените за равноправие. И трите имат за цел утвърждаване на общочовешки ценности, сред които основополагащо значение има личността“, каза професорът.
По думите й в края на 19-и и началото на 20-и век се създават редица организации, борещи се за равни права. За първи път през 1922 г. е заявена решимостта на жените да участват в политиката. Беше спомената ролята на проф. Елизабета Карамихайлова – първата жена професор физик, основател на катедрата по атомна физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Проф. Прешленова направи историческа ретроспекция и отбеляза, че през Възраждането е имало жени и в хайдушкото движение. Тя спомена също така за основаването на десетки девически училища през 40-те години на XX век, чиито възпитанички най-често ставали учителки или интелектуалки. Историческа е годината 1918 г., през която в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е назначена първата жена преподавател – Теодора Райкова. Тя е станала асистентка на баща си – проф. Пенчо Райков.
Ученият обърна внимание на европейските документи, които защитават правата на жените на международно ниво. Сред тях е Хартата за основните права на гражданите на ЕС от 2000 г. – в нея равенството на жените и мъжете е гарантирано във всички области. Този документ е доразвит с Резолюцията на Европейския парламент от 2007 г.
По време на тържественото събрание се състоя церемония по връчването на наградите на Съюза на учените в България. Отличията за значими научни постижения в докторски дисертации – учени до 35 години, и за високи научни постижения за 2021 г. обяви председателят на Съюза на учените в България проф. Диана Петкова.
