„Как се структурира България в ЕС? Като периферна територия със затихващи функции, чиято крадлива върхушка бива държана от господарите на света, чрез раздаване на подаяние, които носят помпозното наименование европейски субсидии. За какво отиват европейските пари – за развиване на неразвитостта. Когато слаба икономика се закрепи за силна икономика, резултатът е изпомпване на слабата икономика. Резултатът за българите от приемането им в Европейския съюз е, че могат да пътуват навсякъде като слуги.“ Непопулярно, но факт. Като повечето тези на професора по социология Иво Христов.
[ad id=“225664″]
В галерия „Тракарт“ той представи новата си книга „Пред пепелището на нестаналото българско общество“. С желание да чуят позицията на изтъкнатия социолог и да зададат въпросите, които ги терзаят, повече от 150 пловдивчани дойдоха да се сдобият с екземпляр от книгата, подписана собственоръчно от професора. Сред феновете на професора бяха забелязани и пловдивчани, които доскоро демонстрираха тесни връзки с управляващата доскоро партия.
Атмосферата бе приповдигната, въпреки безмилостна дисекция на българското общество, направена от проф. Христов. Той изтъкна, че книгата е дискусионна и в нея личи едва сдържана ярост, защото предметът й е покрит с лъжи.
Неговото изложение премина от исторически факти за индустриализацията и масовото образование през годините на социализма (44-89г.), през пагубните резултати на Прехода, довели до разслояване на обществената тъкан и погром на политическия и икономическия суверенитет, до отражението на Европейския съюз върху съвсем новата история на българската държава. Той окачестви ЕС като „бившите и настоящи колониални господари на света“ и припомни, че „Европа на две скорости“ е положение, заложено в Лисабонския договор, подписан от българското правителство още през 2009 година – като визира правото на държавите да ускоряват интеграцията помежду си.
[ad id=“263680″]
Твърдата методологическа парадигма, в лицето на системния подход, бе силно застъпена в цялостния анализ на незавидното положение, в което е изтикано българското население и държавата в геополитически план.
„България е на едно от първите места в света по нива на социална експлоатация. 1% от населението владее повече от 2/3 от сиромашките останали активи на обществото. Имаме чудовищна социална диспропорция“, посочи социологът.
Проф. Христов не пропусна да подчертае, че е излъчен от Гражданската квота. Без да се опитва да спестява критичната си позиция към всички политически формирования, той наблегна на факта, че едно не може да бъде пренебрегнато – обстоятелството, че в партийната структура на БСП съществува вътрешноприсъща демокрация и това е отявлено доказано с неговата номинация за водач на листата в Пловдив.
„БСП знаят, че в годините не съм спестил да изоблича проблемите на нито един партиен актьор“, посочи проф. Христов и категорично заяви, че няма да измени на себе си и ще продължа да гледа на политическия живот и неговите агенти с критически сетива. И именно тук очерта мотивите, залегнали в основата на избора му – „БСП търпи градивна критика“.
С присъща самоирония относно своето „изначално генетично черногледство“, професорът от Пловдивски университет даде ясно да се разбере, че трезвият поглед неминуемо се изисква, за да бъдат дефинирани проблемните ядра в тяхната взаимовръзка.
[ad id=“238430″]
В ярък контраст с фрустрираната обстановка в страната, проф. Христов избра да положи поанта на своето представяне с цитат една от любимите му книги „Магьосникът от Землемория“ на Урсула Ле Гуин:
„Мракът не се побеждава с мрак, тъмнината не се побеждава с тъмнина. Само светлината побеждава мрака. Да бъде светлина, това искам да кажа“, заключи проф. Христов.
https://youtu.be/_C1k06Brumg
