„Френското председателство ще бъде кратко, но то си поставя амбициозни дългосрочни цели. Президентът Еманюел Макрон иска нов икономически модел на Европейския съюз, като силен акцент се поставя върху създаването на правилните работни места. Франция и Германия също така биха желали Европа да бъде по-самостоятелна, да бъде единен и силен актьор на международната сцена.“
Това заяви в интервю за БГНЕС съоснователят на специалност „Европеистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Ингрид Шикова.
„Ротационното председателство на Франция винаги е натоварено с много големи очаквания. Все пак това е Франция. Тази година, в която Париж поема председателството, изобщо не е лека. Председателството ще се развива във все още вилнееща здравна криза, с доста социални и икономически проблеми. Но Франция както винаги е амбициозна“, каза проф. Шикова.
„Според президента Макрон е необходим нов икономически модел в Европейския съюз, който той ще предложи да бъде разгледан през март на Европейски съвет, т.е. там, където се събират държавните и правителствени ръководители. Той набляга много силно на създаването на правилните работни места и на справянето с безработицата. Естествено, не трябва да забравяме, че това председателство на Франция ще бъде в един особен период, тъй като през април ще се проведат президентските избори. Т.е. очаква се да се наблегне на такива въпроси, които са важни и за вътрешната политика. Неслучайно се обръща внимание на работни места“, подчерта проф. Шикова.
Тя обясни, че идеята на Макрон е свързана със суверенитета на Европа. Стратегическата автономия отново е била подчертана.
„Наистина и Германия, и Франция биха желали Европа да бъде по-самостоятелна. Макрон обръща внимание на сътрудничеството между държавите вътре в Европейския съюз, а също така и на изграждането на един Европейски съюз, който на световната сцена да бъде единен и силен актьор. Това е нещо изключително важно. Във външната политика много трудно се постига съгласие и консенсус. На последно място, но не и по важност, е т.нар. принадлежност. Тук Макрон представя идеята Европейският съюз да бъде по-близо до гражданите. Неслучайно Конференцията за бъдещето на Европейския съюз като идея възникна от Еманюел Макрон. Преди изборите за Европейски парламент през 2019 г. той се обърна към всички европейци с едно специално писмо, в което предложи да се проведе такава Конференция“, отбеляза ученият.
„Председателството трае точно шест месеца. Дори бих казала, че председателството на Франция ще бъде и по-кратко, защото реално то ще се състои в първите три месеца. След това през април започва президентската кампания. Не мисля, че ще има някакво силно противопоставяне от страна на източните държави-членки на ЕС на френските предложения. Трябва да погледнем в по-дългосрочен план, а не само в председателството. Може би в края на май трябва да се направи доклад за резултатите от Конференцията за бъдещето на Европа. Там вече трябва да се заложат някакви по-дългосрочни виждания за това как ще се развива европейската интеграция в бъдеще. Разбира се, докладът е едно нещо, а виждането, което трябва да изградят европейските политици и лидери е друго. Може би трябва да обърнем внимание на френско-немския мотор“, подчерта изследователят.
Проф. Шикова припомни за предложението, отправено от страна на Ангела Меркел и Еманюел Макрон от месец май 2020 г., да се създаде фонд за възстановяване на икономиката на Европа от COVID-19.
„Реално този нов фонд е общият дълг на Европейския съюз. Всички, които следят как се развива европейската интеграция, знаят, че когато наистина има съгласие между Франция и Германия, се случват много неща. Тук трябва да знаем и какво предлага новото германско правителство. Разбира се, още е много трудно да се анализира, тъй като то току-що е встъпило в длъжност, но ако погледнем коалиционното споразумение, там има няколко интересни неща. Ще обърна внимание на това, което мен лично най-силно ме впечатли. Това е предложението да се свика отново Конвент и да се отива към създаването на Европейска федерална държава. Франция също така е за т.нар. „европейски суверенитет“, но трябва да видим как това ще се съчетае и ще функционира на практика. Има доста въпроси. От една страна, функционирането на еврозоната е нещо трудно без силен политически съюз. Силно се съмнявам в това всички държави да се съгласят да правят федерация. Някои страни дори предпочитат връщане на някои правомощия на национално ниво. Ако Франция и Германия се съгласят за сформирането на такава федерална държава, дали всички ще влязат в тази федерация. Дали няма да се образува едно ядро от държави, които да бъдат във федерацията, и други, които да останат в периферията“, заяви проф. Шикова.
Проф. Шикова изрази съжалението си, че в България твърде малко се говори по европейските въпроси.
„Това е лошо не само за приобщаването на българските граждани към ЕС. Не води до ясни позиции на страната какво ние искаме. Искаме ли федерация или не искаме. Най-малкото трябва да имаме дискусии по този въпрос. В Конференцията за бъдещето на Европа са участвали до 190-200 българи“, отбеляза ученият.
За да се почувстваме част от ЕС трябва да се по-информирани.
„Политиците трябва да говорят повече и да казват каква е позицията на България по европейските въпроси. Медиите трябва също да бъдат по-ангажирани. В училищата учениците, особено по-големите, трябва да бъдат информирани за Европа. Така се създават активни граждани с активна позиция. Европейската интеграция е процес, в който непрекъснато трябва да се участва“, подчерта проф. Шикова.
