На 22 февруари 2022 г. Жозеп Борел, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, приема телефонно обаждане от на-висшия дипломат на Съединените щати.
Според Борел държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен му е съобщил, че Русия, след като месеци наред струпва огромни военни сили на границата с Украйна, ще нападне.
„Тони Блинкен ми се обади по телефона и ми каза: „Е, това ще се случи този уикенд“, спомня си Борел в речта си месеци по-късно. Два дни след разговора, в 5 часа сутринта, „те започнаха да бомбардират Киев“.
„Не вярвахме, че войната идва“, казва той.
Докато барабанът на войната биеше все по-силно в месеците преди 24 февруари 2022 г., западните разузнавачи, военни анализатори и политолози се мъчеха да разгадаят намеренията на руския президент Владимир Путин. Вглеждаха се внимателно в това, което се знаеше за модернизираните, реформирани и добре финансирани въоръжени сили на Русия – без да споменаваме лошото състояние на недостатъчно оборудваната украинска армия.
Мнозина вярваха, че Русия няма да нахлуе в Украйна. Сгрешиха.
Мнозина вярваха, че ако това стане, украинската армия ще бъде разгромена, Киев ще бъде превзет за броени дни, а правителството ще падне. Отново сгрешиха.
Една година по-късно, докато войната бушува и не се вижда нейният край, анализаторите все още се опитват разберат защо по-голямата част от западния свят сбърка толкова много в преценката си.
„Очевидно не направих големия избор, който би бил да се присъединя към онези, които от известно време бяха убедени, че предстои голяма война“, каза в края на декември Лорънс Фрийдман, почетен професор по военни науки в Кралския колеж в Лондон. „Все повече се убеждавах във възможността за това, но все още ми се струваше, че този ход е толкова очевидно глупав, че предположих, че Путин има по-добри възможности.“
В интервю Фрийдман заяви, че в ретроспективен план както американските официални лица, така и британските им колеги са били прави в прогнозите си, че Путин ще нареди инвазия.
„Изводът, който американците и британците направиха, се оказа правилен“, каза професорът пред RFE/RL.
„Несъмнено това беше голям разузнавателен успех“, каза Конрад Музика, базиран в Полша анализатор в областта на отбраната. Той добави, че сме „свикнали да говорим за провалите на разузнаването на САЩ“ и изброи непредвиденото нахлуване в Грузия, Сирия, „всички неща по време на Студената война, нахлуването в Унгария, Чехословакия.“
„Това, което американската разузнавателна общност предвиди този път, беше точно“, каза той. „Те предупредиха всички многократно, което си беше истински лукс, защото обикновено няма толкова много предупреждения.“
Според Музика нежеланието на много западни служители да повярват на предупрежденията е психологически мотивирано.
„Много хора си мислеха: „Ето ни в 21-ви век. Конфликтът продължава вече осем-девет години в Донбас в Източна Украйна”, каза той. И добави, че „всички си мислеха, че Русия няма да нахлуе в суверенна страна… Че струпването на военни сили е било блъф“. Отдава го на „психологическа бариера.“
Качество срещу количество
Преди инвазията имаше две линии от разузнавателни данни – „предупредителни данни“ и данни за „съотношение на силите“., каза в свой анализ Филип Дейвис, професор в Центъра за разузнаване и изследвания на сигурността „Брунел“ в Лондон.
Според него въпросът не е бил в качеството на събираните данни, а в качеството на анализа.
„Анализът на предупредителната разузнавателна информация беше изключително точен“, каза той. „Американските предупреждения, които бяха най-шумни… са точни в рамките на седем до десет дни, което в мащаба на тези неща е доста прецизно“.
„Става въпрос за намерения“, каза Фрийдман. Според него нНикой не е поставял под съмнение разузнавателните данни за това, което руснаците са имали около границите. Въпросът е бил дали то ще бъде използвано. „Трудността е в това, че се опитвате да оцените нечий избор и решения, които може би още не са взети“.
Нова и подобрена армия. Или пък не
Нахлуването на Русия в Грузия през 2008 г. беше светкавично – почти всички бойни действия приключиха след пет дни – но конфликтът открои сериозни проблеми във въоръжените сили на Русия, като предизвика мащабни усилия за модернизация и отказ от наследените от СССР оборудване и практики.
След по-малките по мащаб успехи в Украйна през 2014 г. и по-късно в Сирия, западните наблюдатели заключиха, че реформите са подобрили способностите на руската армия да се придвижва бързо, да координира движението на разнородни военни части, да комуникира по-добре и да използва смарт технологии.
През 2020 г. руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви, че цели 70 % от превозните средства, въоръжението и оборудването на въоръжените сили са модернизирани.
След това дойде 2022 и инвазията в Украйна.
В продължение на месеци преди 24 февруари 2022 г. американските и британските разузнавателни агенции и дипломати публично описват плановете на Кремъл за инвазията. През ноември 2021 г. директорът на ЦРУ Уилям Бърнс пътува до Москва, за да предупреди директно руските официални лица да не нахлуват. Но, както казва по-късно Бърнс, той си тръгва „по-разтревожен, отколкото когато пристигнах“.
Очакваше се, че с до 175 000 войници, разположени в регионите по украинската граница и в Черно море, където доминира военно, Русия ще навлезе в Украйна, силите ѝ ще превземат Киев за няколко дни и ще свалят правителството на президента Володимир Зеленски.
Вместо това усилията на Русия да превземе бързо Киев от север бяха осуетени – до голяма степен от успешната отбрана на летище северно от столицата, която попречи на парашутен десант. На юг Русия постигна по-голям успех, превземайки административната столица на Херсонска област, а след това, след няколкоседмична обсада превзе пристанищния град Мариупол на Азовско море.
До пролетта на 2022 г. руските части се изтеглиха от северните райони, оттеглиха се през границата и се пренасочиха в Източна Украйна.
„Защо Русия не успя да надделее – защо вместо това беше спряна на пътя си, изтласкана извън големите градове и поставена в отбранителна позиция – се превърна в един от най-важните въпроси както във външната политика на САЩ, така и в международната сигурност в по-широк план“, пише Дара Масико, експерт по руската армия в Rand Corporation, американски мозъчен тръст, в статия, публикувана този месец във Foreign Affairs. Според Фрийдман грешките са дошли от оценката за руската армия: „Не беше предопределено, че руснаците ще се провалят толкова лошо.“
„Потьомкино село“
Клинт Рийч, изследовател в областта на отбраната в Rand Corporation и бивш лингвист с руски език във военноморския флот и Министерството на отбраната на САЩ., също каза, че е бил изненадан „колко добре се представиха украинците и колко зле се справиха руснаците“. По думите му Русия е показала, че „не е военната сила, за която я мислехме, когато влезе във войната“. Очакванията са били, че усилията за модернизация и обучение в продължение на десетилетие ще дадат резултати на бойното поле. „Не видяхме това“, каза той.
Според Дейвис „руснаците работиха много усилено по изграждането на нещо, което може да се нарече Потьомкино село“ за военни способности“ (През 18 век княз Григорий Потьомкин строи фалшиви декори на красиви селски къщи, за да впечатли императрица Екатерина II по време на нейна обиколка в т.нар. Нова Русия и оттам идва изразът „Потьомкини села – б.р.)
Дейвис посочи примера с най-новия руски танк – Т-14 „Армата“, който въпреки прехвалените технологии и твърденията на военни служители за неговите възможности, все още не на на въоръжение за руските сили в Украйна. По думите му е лесно да се анализират силите на противника на хартия, да се направят сателитни снимки и да се прецени кой с какво въоръжение разполага. „Но желанието да го използваш, способността и умението да го използваш – това не може да се види на сателитна снимка“.
И Музика признава, че е бил с грешна оценка за способността на руските въоръжени сили да атакуват Украйна и на база руските инвестиции в армията след 2012 г. очакването е било „да се справят много по-добре“.
Също толкова слаба се оказа и прогнозата на много експерти, че Украйна няма да може да се противопоставя дълго на по-голямата и по-добре оборудвана руска армия. Но, снабдени с известно количество западно оръжие и разузнавателна информация, украинските сили осуетиха ранния руски опит за превземане на Киев.
„Не предвидихме колко ефективно ще се съпротивлява Украйна“, каза Борел в речта си през октомври.
„Надцених руските възможности“, каза Музика, но припомни „първоначалното объркване и хаос от украинска страна в първите дни на войната“.
Според него това, което е попречило на руснаците да влязат в Киев, е „групата от няколкостотин доброволци, които се подготвяха за инвазията в продължение на месеци“. Тяхната съпротива в Буча и Ирпин спря руския напредък, каза анализаторът.
По-късно Украйна изненада Русия и външните наблюдатели, като организира светкавична контраофанзива в Харковска област на североизток и оказа силен натиск върху руските сили в Херсонска област на юг, докато те не се изтеглят зад защитната бариера на река Днепър – изоставяйки единствената регионална столица, която превзеха след инвазията през февруари 2022 г.
Дейвис каза, че не е мислил, че украинците ще се справят толкова добре. „Наистина влязох в ситуацията с много песимистична позиция, че при наличието на всички най-добри играчки на света, най-доброто, което можеш да направиш, е да разкървавиш носа на руснаците, да им направиш всичко много скъпо и да ги накараш да страдат под санкции през следващите 20 години.“
Експертите обръщат внимание и на друг озадачаващ аспект на руската инвазия: неспособността или нежеланието на Русия да използва по-агресивно своите военновъздушни сили. Въоръжена със западно противовъздушно оръжие, Украйна продължава да използва по-малкия си флот от съветски изтребители и да избягва перспективата сухопътните ѝ сили да бъдат разбити от руски самолети.
Фрийдман каза, че първоначалното предположение е било, че руснаците не само имат превъзходство във въздушната мощ, „но и знаят как да я използват ефективно“. Но те не го направиха.
Шпионин срещу шпионин
Западните правителства и анализатори не бяха сами в грешните си прогнози си за това как ще се развие инвазията в Украйна. Според многобройни сведения в руската преса и публични изявления на западни официални лица изводите на руското разузнаване също са било погрешни.
Един от добилите известност примери е свързан с отдел на главната руска агенция за вътрешна сигурност – Федералната служба за сигурност, който е отговарял за анализа на вътрешната политика на Украйна. По непотвърдени данни в месеците след инвазията директорът на отдела и неговият заместник са разследвани и поставени под домашен арест, вероятно за това, че са предоставили на Кремъл изключително оптимистични оценки, че правителството на Зеленски ще падне бързо.
И тогава възниква въпросът доколко самата Украйна е знаела за намеренията на Русия, каза Дейвис.
Той добави, че „украинците вероятно са имали доста добри разузнавателни данни за руснаците“. Имали са и доста време да инвестират в това да имат добри разузнавателни данни за руснаците и „изглежда са били по-добре подготвени за лошото състояние на руската подготовка от всички останали“.
„Мисля, че когато всички документи излязат след години, това ще се окаже много по-значимо за развитието на нещата, отколкото знаем сега“, каза още Дейвис.
