Снимка: Bloomberg |
Изгубил ли си е ума Владимир Путин? Почти сигурно не, пише за Wall Street Journal Майкъл О‘Ханлън, член на аналитичния център Brookings Institution с ресор отбрана и стратегия.
Изглежда, че той подцени ситуацията при нахлуването си в Украйна, но историята е пълна с агресори, които са смятали, че войните ще бъдат много по-лесни, отколкото се оказват впоследствие. Това е естествена човешка склонност, особено при диктатурите или хунтите. Помислете за кайзера и Първата световна война, режима Тоджо, водещ до Втората световна война, Ким Ир Сен в Корея, СССР в Афганистан, Саддам Хюсеин срещу Иран и Кувейт.
САЩ също направиха нещо подобно. Преди инвазията в Ирак през март 2003 г. някои официални лица прогнозираха, че две трети от американските сили ще се приберат до есента и че войната ще струва не повече от 100 млрд. долара. Наложи се да бъдат разположени 130-170 хил. американски войници за още приблизително седем години. Войната в крайна сметка струва над 1 трлн. долара и живота на 4500 американци.
Путин изглежда е погледнал цифрите относно Украйна и е предчувствал лесна победа. Той очакваше да влезе в страната от различни посоки, да стовари нещо като „армагедон“ върху нейното политическо и военно ръководство, да установи господство на бойното поле над по-слаб и по-малък враг и да използва нови технологии в битката, които да добавят неочаквани измерения към неговия план за атака.
Трябваше да е по-добре подготвен. Той дълго време се подиграваше на затъването на САЩ в Ирак и Афганистан. Самият той преживява чеченските войни, които Русия води на собствена територия през 90-те години. Но след Виетнам – и САЩ в известен смисъл трябваше да са по-добре подготвени.
Преди инвазията Путин изглежда е станал прекалено уверен в собствената си преценка и въоръжените си сили, след като успешно превзе Крим през 2014 г. и помогна на Башар Асад да се задържи на власт в Сирия след 2015 г. – точно както направиха САЩ след войната в Персийския залив през 1991 г., кампанията в Косово през 1999 г. и свалянето на талибаните през 2001 г.
Комбинирайте тази прекомерна самоувереност с наранена гордост за мястото на Русия в света и гнева към противниците му и имате психологически тип, способен да направи голяма грешка – без да прибягвате до лудостта за обясняване на погрешната преценка.
Ами ядрените заплахи? Привеждането на атомните сили на Путин в повишена бойна готовност в началото на инвазията има своите исторически прецеденти: САЩ направиха същото по време на войната в Близкия изток през 1973 г., за да обезкуражат съветска намеса. Заплахата на руския лидер преди нахлуването да посрещне всяко противопоставяне с „последствия, каквито никога не сте преживявали“ най-вероятно бе опит за възпиране чрез сплашване.
Последиците от всичко това са двупосочни. Първо, Путин вероятно е започнал да осъзнава, че е направил грешка. Той може би търси начин да я смекчи. Западът трябва да обмисли дали има начин да се гарантира дългосрочната сигурност на Украйна без членство в НАТО в замяна на оттеглянето на Русия и ангажимента ѝ към подписано споразумение. Второ, ако Путин е разумен, НАТО може да го възпре от атаки срещу Полша и Балтийските страни, като премести повече войски там.
Вече знаехме, че Путин е ядосан, арогантен и автократичен. Научихме и че той е по-безразсъден, отколкото сме оценявали. Но иначе поведението му може просто да се обясни с допускането на грешките, които лидерите често правят. Като се има предвид, че пръстът му е върху ядрения спусък, това е облекчение.
