С едночасовата си реч от понеделник вечер руският президент Владимир Путин отрече държавната традиция на Украйна и я посочи като заплаха за Русия. Такава теза изказа във вторник пред Свободна Европа дипломатът и бивш заместник-министър на външните работи Стефан Тафров.
„Този наратив, който разгърна Путин, фактически подготвя идеологическата основа за пълномащабна война срещу Украйна“, каза Тафорв. И допълни, че с действията си на практика Москва е напуснала Минските споразумения, което унищожава „дипломатическата рамка“ за деескалация на напрежението.
От думите на Тафров стана ясно, че намирането на дипломатическо решение е малко вероятно. „Дипломацията търси някакви пресечни точки. Не може унищожаването на едната от страните да бъде такава предпоставка“, аргументира се дипломатът.
Следва пълният текст на интервюто:
– Г-н Тафров, какво чухме вчера от руския президент Владимир Путин?
– В своето едночасово изявление руският президент фактически каза, че Украйна няма държавна традиция. Че независима Украйна е едва ли не колониално подчинена на Запада и едва ли не представлява заплаха за сигурността на Русия, защото на нейна територия могат да се разположат ядрени оръжия.
Това беше изключително тревожно изявление. Този наратив, който разгърна Путин, и в който имаше голяма историческа част, фактически подготвя идеологическата основа за пълномащабна война срещу Украйна. Както и за унищожаването на Украйна като независима държава. Това е притеснението на повечето наблюдатели по света.
– Какво предвиждате да се случи в краткосрочен план?
– За съжаление решението на Русия да признае т.нар. независими републики и излизането ѝ от Минските споразумения, унищожава дипломатическата рамка в усилията за деескалация на кризата. И сега трябва да се измисли нещо друго, а не е ясно какво ще бъде то. За да се направят по-нататъшни опити за спиране на ескалацията, защото за деескалация вече не може да се говори. Но за спиране на ескалацията, това е задачата.
– След снощи това възможно ли е?
– Не съм сигурен, че това е възможно. Защото, когато имаш толкова радикална идеологическа основа, в която всъщност отричаш правото на съществуване на своя опонент, това води до насилие. Неизбежно е и няма какво да направи дипломацията. Дипломацията търси някакви пресечни точки и някакво засрещане на интересите. Ето защо не може унищожаването на едната от страните да бъде такава предпоставка.
– Снощи премиерът Кирил Петков веднага осъди казаното от Владимир Путин. Днес президентът Румен Радев не ползва тази дума. Все пак нарече двете републики „така наречени“. Ще има ли противопоставяне в българската политика на база Украйна?
– Премиерът Петков и външният министър Генчовска излязоха с много бързи и много категорични позиции. Бяха в синхрон със своите колеги от останалите страни-членки на Европейския съюз (ЕС). Изрично казаха, че България ще действа солидарно със своите европейски партньори. И това е добре.
Преди малко излезе новината, че Германия няма да сертифицира газопровода Северен поток 2 и се ориентира към солидни и масивни санкции срещу Русия. Очаквам България да подкрепи тези санкции. Това би било логично продължение на българската позиция.
– Смятате ли, че именно решението на България за санкции срещу Русия може да се окаже препъникамък за новото правителство, заради многоликата коалиция?
-Мисля че не виждам такава сериозна опасност. Тъй като по мнение на всички става дума за грубо нарушение на международното право. Санкциите са все пак един мирен инструмент за справяне със ситуацията. Друг е въпросът доколко ефикасен ще бъде този инструмент.
