Снимка: EPA/CLEMENS BILAN
|
Ако имате поне малко усет за историята и се намирахте в близост до германския Бундестаг в Берлин в неделя, може би щяхте да чуете звук от експлозия. Тя не беше физическа, като взривовете на бомбите, които руският президент Владимир Путин хвърля по смелите хора в Украйна. Вместо това беше детонацията на две или повече десетилетия наивна, погрешна и често лицемерна външна и отбранителна политика.
На специално заседание на парламента канцлерът Олаф Шолц изпрати почти всички догми, които германците – включително на собствената му партия, социалдемократите – упорито спазват от едно поколение насам за огорчение на съюзниците си в НАТО и Европейския съюз.
И не става дума само за канцлера. След него един след друг се изказваха оратори, които намираха също толкова ясни и трогателни думи – от лявоцентристките Зелени и дясноцентристките Свободни демократи в коалицията на Шолц до християндемократите в опозиция. Нека светът забележи: Благодарение на голата агресия на Путин Германия се промени почти за една нощ, пише в коментар за Bloomberg Андреас Клут.
Ето и частичен списък на обявените промени: Седмица по-рано Шолц вече беше спрял експлоатацията на нов газопровод, наречен „Северен поток 2″, който свързва Русия директно с Германия и по този начин заобикаля Украйна и Източна Европа. До този момент Шолц, неговата партия и много други германци поддържаха наратива, че този проект е бизнес сделка на частния сектор без геополитическо измерение. Тази заблуда е погребана, както и газопроводът.
След това Шолц застана изцяло зад решението на Запада да изключи няколко руски банки от системата за международни разплащания SWIFT, като отхвърли първоначалната си неохота. Правителството се присъедини и към целия дълъг списък от други западни санкции срещу руски институции и лица. Няколко оратори ясно заявиха, че целта е пълна икономическа, финансова и политическа изолация на Русия на Путин.
Но не това беше най-голямата изненада. Тази награда отива за решението най-накрая да се изпратят оръжия на Украйна за нейната самозащита. По време на цялата криза Германия упорито се придържаше към позицията си да не въоръжава страните във война (като лицемерно пренебрегваше в други конфликти). Неизменно обясненията включваха умилителни морални лекции за историческата отговорност на Германия като бивш подпалвач на войни.
Този мироглед се разпадна, докато германците продължават да са свидетели на украински героизъм. Подобно на хората в по-голямата част от света, те са втрещени от доблестта на обикновените украинци, които се готвят да се бият, и на майките, които стоически търсят убежище с децата си в станциите на метрото. И са вдъхновени от лаконичната смелост на президента Володимир Зеленски – който отговаря на американските предложения да го транспортират на безопасно място с напомняне: „Имам нужда от боеприпаси, а не от превоз“.
Още по-изненадващо е, че Шолц и неговият кабинет обявиха обрат в цялостната отбранителна политика. В продължение на години съюзниците на страната упрекваха Германия, че пести средства за армията си до такава степен, че тя едва ли би могла да защити собствената си територия или да бъде полезна на съюзниците в случай на нужда. Сега правителството иска да създаде специален фонд на стойност 100 млрд. евро за преоборудване на армията.
То обещава също така да увеличи бюджетите за отбрана занапред, като най-накрая се насочи към целта на НАТО за изразходване на 2% от БВП. Често инфантилният германски дебат за това дали да се забранят американските ядрени бойни глави от германска земя изглежда отменен.
Но ораторите, които се изказаха тази неделя в Бундестага (често място, където вятърничави бабаити сипят баналности) бяха още по-ясни и еднозначни. Всъщност те предложиха mea culpa за това, че са сбъркали много важни неща за дълго, дълго време.
Първото от тях е специфичната германска традиция, вкоренена в нейната Ostpolitik (източна политика) по време на Студената война, че диалогът и сближаването неизбежно ще доведат до по-добри отношения с Русия. Това клише е запечатано в римата Wandel durch Handel – промяна чрез търговия. През всичките тези години разговаряхме и търгувахме с Путин, заяви откровено един министър от кабинета, и вижте докъде ни доведе това.
Вторият момент на наивност, за който политиците се изповядаха, е фалшивият пацифизъм, който прозира в германското мислене по световните въпроси от много десетилетия, но особено след падането на Берлинската стена. В този наратив въоръжените конфликти бяха прогонени от континента (със злощастни изключения на Балканите) и от европейския дух. Диалогът и правилата уж бяха заменили възпирането и националните интереси като средства и цели на политиката.
Глупости, глупости и глупости, признаваше Шолц и други политици от пулта в Бундестага. Начинът да се спре насилник като Путин е със сила – само тогава разговорите имат смисъл. Това някога беше негерманско военно понятие. Сега може да се превърне в нов мейнстрийм.
Разглеждайки наследството на предшественика на Шолц, Ангела Меркел, наскоро стигнах до заключението, че след нея „постгероичната епоха в германската история ще приключи“. Постгероизмът е термин, с който германците описват следвоенния си завой от твърдата сила към търговията и идеализма, независимо дали са истински или инсценирани.
Шолц, който встъпи в длъжност едва през декември, първоначално изглеждаше малко вероятен лидер за завръщане към по-мускулеста и традиционна външна политика, която отговаря на очакванията на съюзниците. Обикновено той не е човек, който да предизвиква експлозии. Но това беше преди истинските взривове на изток – преди героизма на един Зеленски и злодейството на един Путин, заключава Андреас Клут.
