Президентът на САЩ Джо Байдън. Снимка: Michael Nagle/Bloomberg |
Годината започна много обещаващо за Джо Байдън. Не само, че Демократическата партия си възвърна контрола над Сената чрез изненадващи победи на двата специални вота в щата Джорджия, но и президентството на Байдън съвпадна с началото на внедряването на ваксините срещу коронавируса.
С такива попътни ветрове той изглеждаше готов да тегли решителна черта на приключилия мандат на Доналд Тръмп, пише FT.
Байдън обаче приключва годината в затруднения. Рейтингът му в момента е вторият най-нисък след този на Тръмп за всеки президент на САЩ след първата му година. Демократите вероятно ще загубят контрола над Капитолия на междинните избори през 2022 г.
Реакцията срещу това, което все повече се разглежда като прекомерен обхват на левицата, заплашва да нанесе трайни щети на марката му. Байдън водеше кампания, която брандира с това, че не е Тръмп. Сега Тръмп прави зловещо завръщане и демократите изглеждат разделени.
Вече става ясно, че пакетът от фискални стимули на Джо Байдън в размер на 1,9 трлн. долара е трябвало да бъде по-ограничен и по-добре насочен. Той е нещо като свръхкорекция след недостатъчните усилия за стимулиране на икономиката на САЩ след финансовата криза от 2008 г. и допринася за ръста на инфлацията в страната.
Това е една от причините, поради които Федералният резерв сега сигнализира, че ще затегне паричната политика през 2022 г., а не през 2023 г., както се очакваше първоначално.
Фед също така ще прекрати месечните си покупки на активи от началото на пандемията до март вместо през юни. Този микс от политики може да е по-добър, отколкото след 2008 г., но все още не е идеален.
С разпространението на варианта омикрон на коронавируса САЩ се изправят пред призрака на нарастващата инфлация и спадащия растеж – не стагфлация в стила на 70-те години на миналия век, но голям удар по джоба на средната класа.
Байдън претърпя и серия законодателни разочарования през 2021 г. Проектът му за по-добро възстановяване на стойност 3 млрд. долара включва широк спектър от приоритети – отпуск за отглеждане на дете, чиста енергия, издръжка на деца и данъчни облекчения за собствениците на имоти в управляваните от демократите щати с високи данъци. Някои от тези мерки се отричат.
Америка остава единствената развита страна, която няма законоустановен родителски отпуск и отпуск по болест, което е позор. За разлика от тях, облекченията за държавните и местните данъчни приспадания бяха таксувани като подкрепа за средната класа, но в действителност са хапка за богатите.
Така или иначе, демократите не успяха да изградят аргументи за законопроекта, който беше неумело сглобен. Байдън ще има късмет, ако доста орязана версия на този пакет мине през 2022 г.
Законодателната година все пак не беше напълно загубена. Байдън успя да прокара инфраструктурната сметка за 1,2 трлн. долара, за да модернизира пътища, пристанища, летища и тунели. Малко вероятно е обаче това да се усети достатъчно скоро, за да промени не особено добрите средносрочни перспективи пред Демократическата партия.
Партията не си помага с културния либерализъм и отблъсква дори испаноговорящите избиратели. Последните социологически проучвания показват, че републиканците и демократите вървят по тънък лед що се отнася до тази демографска група.
Ако демократите искат да предотвратят завръщането на Тръмп през 2024 г., Байдън ще трябва да мисли дълго и усилено за бранда на партията, така че да убеди избирателите, че тя представлява обикновената средна класа от всички раси и вероизповедания. Поне това повелява здравият разум. Затова Байдън трябва да се върне към това, което проработи в кампанията му срещу Тръмп.
