Снимка: Ройтерс |
Има моменти, включително във въоръжен конфликт, когато противниците преценяват, че е в техен интерес да сключат примирие и да го представят на външния свят като стъпка към цялостен мир. И двете страни обаче знаят, че това ще бъде само прелюдия към по-нататъшно напрежение, пише за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz.
Това може би е най-добрият начин да се разгледа „първата фаза” на търговската сделка между Китай и Съединените щати. Не става въпрос обаче за това как пазарите на акции виждат ситуацията. Всъщност те калкулират сделката като едновременно подобряваща както непосредствените, така и дългосрочните икономически перспективи.
След продължителен процес на преговори американското и китайското правителство най-накрая постигнаха споразумение по доста тесен набор от въпроси. В очакване на допълнителна информация, борсовите пазари интерпретираха това като значително и незабавно деескалиране на търговското напрежение, в резултат на което някои индекси достигнаха рекордни нива.
Най-цитираната полза е премахването на краткосрочния риск от повишаване на митата, което е приветствано от голяма част от промишления сектор в САЩ. Това накара някои наблюдатели и пазарни стратези да очакват спиране на свиването в глобалното производство и по-големи бизнес инвестиции – най-изоставащите компоненти в растежа на глобалния БВП.
Колкото и желателно да е това, такъв благоприятен средносрочен резултат е малко вероятно да се осъществи по няколко причини.
Първо, сделката не разглежда по решителен начин дългогодишните оплаквания, които САЩ (и други държави) имат относно някои китайски търговски практики. Това е по същество компромисна сделка, която разменя по-голям китайски внос на стоки от САЩ срещу премахване на заплахата от увеличаване на нивото и обхвата на американските мита за китайски стоки на 15 декември.
Второ, сделката е твърде тясна, за да елиминира дълбоката и нарастваща двупартийна подкрепа в САЩ за твърда позиция срещу Китай, не само по отношение на икономическите цели, но и във връзка с националната сигурност и правата на човека.
Трето, налагането и потвърждаването на тази сделка далеч не е просто, като разкрива важна вътрешна уязвимост.
Четвърто, както президентът Доналд Тръмп, така и президентът Си Дзинпин изглежда не желаят изрично да поставят подписите си под споразумението, оставяйки на търговските представители да го подпишат.
И накрая, водещият елемент на процеса по икономическо отделяне – технологиите – продължава да подхранва напрежението, като през тази седмица Китай заплаши Германия заради Huawei.
