Край на поредицата служебни кабинети на президента Румен Радев и постоянните избори, конституционни промени за съдебна реформа, мерки за ускоряване на пътя на България към Шенген и Еврозоната.
Точно преди 9 месеца с тези и още няколко заявки в длъжност встъпи правителството с премиер Николай Денков, скрепено с “джентълменско споразумение” между „Продължаваме промяната – Демократична България (ПП-ДБ) и ГЕРБ-СДС. Точно на 9-ия месец Денков подаде оставка – ход, договорен още преди встъпването в длъжност. Сега премиер за нови 9 месеца трябва да стане вицепремиерката от ГЕРБ Мария Габриел в процедурата „ротация“ – по силата на споразумението.
То обаче се оказа недостатъчно – ГЕРБ вече иска повече власт, коалиция за пълен мандат, смяна на министри. ПП-ДБ настоява предимно за механизъм за избор на кадри в ключови институции, за да не бъдат „използвани като бухалки“ повече – по думите на Денков. Разбирателство засега няма, има заявка за преговори.
Двете формации имат обща законодателна програма и достатъчно депутати и за избор на правителство приемане на закони – с 12 повече от нужните 121 гласа в парламента.
Въпреки че ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ имат мнозинство, ДПС със своите 39 депутати също подкрепи кабинета, без формално да участва във властта. Без тази подкрепа обаче нямаше да бъдат приети промените в Конституцията, обявени за първи приоритет още през юни 2023 г.
На този фон почти от самото начало министри и управленски решения са подложени на критики – най-често от ГЕРБ, имаше и протести, а при всеки спор се намесва третият играч – ДПС, обикновено от страната на ГЕРБ. Въртележката от спорове и скандали не позволи разговор какво става с приетите общи приоритети и програма.
Какво от договореното кабинетът “Денков” успя и какво не успя да свърши през деветте месеца? И кои бяха препъникамъните по пътя? Отговорите са в следващите редове.
Парите по Плана за възстановяване
Макар и с голямо протакане и закъснение, парламентът успя да приеме законите, от които зависят милиарди евро за България по одобрения от Европейската комисия (ЕК) План за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
И самият ПВУ беше редактиран, което намали безвъзмездно отпуснатите пари за възстановяване от пандемията от COVID-19 от 6,3 на 5,7 млрд. евро. ЕК го одобри отново в края на ноември миналата година и България вече получава плащания по него.
Правителството направи промени по ПВУ вследствие на натиск от миньори и енергетици, които протестираха продължително с блокади на пътища. Стигна се до споразумение, според което правителството се ангажира да не затваря административно нито въглищни, нито електрически централи – в частта за декарбонизация на енергийния преход в ПВУ.
Сред приетите законопроекти, от които зависеха плащанията по ПВУ са промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), чрез които беше създаден механизъм за разследване на главния прокурор.
По новия механизъм стана възможно да бъдат проверявани сигнали срещу временния главен прокурор Борислав Сарафов. Вследствие на законовите промени беше отстранен и предшественикът му Иван Гешев.
Депутатите от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС одобриха и промените в Конституцията, с които измениха структурата на Висшия съдебен съвет (ВСС). Тепърва предстои изборът на членове на новосъздадените Съдебен и Прокурорски съвети. Той се оказва и един от основните въпроси за решаване пред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, отново с подкрепата на ДПС.
През септември 2023 г. парламентът раздели антокорупционната комисия на две – друга ключова стъпка, свързана с ПВУ и нужна за приемането на България в Шенген.
Шенген и Еврозоната
В общата си програма на ПП-ДБ и ГЕРБ залагат като цел влизане на България в Шенген до края на 2023 г., а в Еврозоната – от 1 януари 2025 г.
В края на 2023 г. Съветът на ЕС гласува България да стане членка на Шенген. Новината дойде след година на блокиране на това членство от Нидерландия и Австрия. След като ветото беше свалено, България ще влезе частично в Шенген от края на март.
Тогава паспортният контрол ще отпадне само на летищата и морските пристанища. Сухопътните граници остават, а преговорите за тях ще зависят от това дали България изпълнява поставените ѝ от Австрия условия.
На правителството му се наложи многократно да отрича разпространяващата се фалшива информация, че България се е ангажирала да приеме повече бежанци в замяна на членството.
Колкото до влизането в Еврозоната, България “върви по план”, каза наскоро министърът на финансите Асен Василев. По думите му е реалистично страната да може да приеме еврото като валута през 2025 г.
Дотогава България ще трябва да изпълни критерия за инфлация, който е последната пречка пред приемането ѝ в Еврозоната. Това гласят прогнозите на Европейската комисия и Европейската централна банка, каза Василев. Овладяването на инфлацията е един от приоритетите в общата програма за управление.
Условието е инфлацията да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта тази в трите държави членки с най-добри резултати при ценовата стабилност. В България тя е 4,5% през декември 2023 г. спрямо предходната година. Наскоро Денков допусна, че заради неизпълнение на това условие членството на България в Еврозоната би могло да се отложи с половин година.
Още през лятото на миналата година Народното събрание одобри и промени в Кодекса за застраховане, които бяха част от условията за прием в Еврозоната. Те са свързани със застраховката “Гражданска отговорност“ на шофьорите в рамките на системата “Зелена карта“.
В края на годината парламентът прие и бюджета за 2024 г. с дефицит до 3%. През юни се очаква доклад на ЕК, който ще определи дали и кога България ще бъде поканена в Еврозоната.
Други важни промени
През лятото на 2023 г. парламентът прие спешни поправки в закона за домашното насилие, а правителството предприе мерки срещу насилието над жени, деца и възрастни хора. Процеса ускориха масови протести след случай с момиче от Стара Загора, което беше пребито, рязано с макетен нож и остригано.
В общата програма на ПП-ДБ и ГЕРБ като приоритет беше посочено и осигуряване на повече прозрачност при общинските проекти. В тази насока беше въведена децентрализация на парите за общините, бяха приети и промени в Закона за местното самоуправление.
Тази година за първи път общините ще получат 1 млрд. лв. от държавния бюджет за проекти, разпределени „не по партийни симпатии“ (по думи на Денков), а там, където вече има разрешение за строеж или виза за проектиране.
Денков каза, че по време на мандата му са приключени около 60% от мерките в 18-месечната програма на правителството.
За отбелязване е и изборът на двама нови съдии в Конституционния съд (КС) – доскорошната депутатка от ГЕРБ Десислава Атанасова и пенсионираният върховен съдия Борислав Белазелков, номиниран от ПП-ДБ. Президентът Румен Радев глава атакува избора им пред КС, а Висшият адвокатски съвет и редица адвокатски колегии ги призоваха да не полагат клетва.
Изборът предизвика вълна от критики от юридическите среди. Той беше предшестван от разнобой в ПП-ДБ заради подкрепата за Атанасова.
Това, което остана неизпълнено от начертания от ПП-ДБ и ГЕРБ план, е важният избор на нови членове на регулаторни органи.
Препъникамъните при Денков
Деветте месеца на управление на Николай Денков бяха белязани от няколко ярки събития, които дадоха повод за критики и от опозицията, и от подкрепящите правителството партии.
Едно от тях беше отмяната на машинното гласуване в навечерието на местните избори през октомври 2023 г. Централната избирателна комисия (ЦИК) го отмени с аргумента, че Министерството на електронното управление не е предоставило документ, с който дава съгласието си за удостоверяването на машините.
Решението дойде на фона на обвинения от пет партии в парламента (всички без ПП-ДБ)срещу зам.-министъра на електронното управление Михаил Стойнов в опит да манипулира кода на машините за гласуване. Тогава стана известно, че зад решението на ЦИК стои справка на Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС). Случаят повдигна въпроса за реформа в службите за сигурност, но ГЕРБ и ДПС се противопоставят на идеите на ПП-ДБ по темата.
ПП-ДБ обжалва решението на ЦИК във Върховния административен съд, който го обяви за незаконно, но след първия вот. На втория се гласуваше и на машини.
Един протест срещу ръководството на Българския футболен съюз доведе до ексцесии в центъра на София и полицейско насилие. Това даде нов повод за конфронтация между управляващите. ПП-ДБ поиска оставката на вътрешния министър Калин Стоянов, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че ако той я подаде, с него си тръгва и Денков. ДПС подкрепи министъра. Стоянов отказа да се оттегли от поста.
В същото време съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков каза, че Стоянов е предложен от ГЕРБ за министър. ГЕРБ твърди, че в кабинета има само вицепремиерката Мария Габриел. Месец по-късно ПП-ДБ се отказа да иска оставката на вътрешния министър.
Критики получава и министърът на отбраната Тодор Тагарев. Той успя да придвижи договор за покупката от Съединените щати на около 200 бронирани машини „Страйкър“, но не успея да доведе до край процедурата за купуване 3D радари.
Президентът Румен Радев също критикува работата на Тагарев и намекна, че той не се радва на одобрението на българските военнослужещи. Министърът на отбраната понася синхронизирани критики от лидерите на ГЕРБ и ДПС – Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Те твърдят, че не е направил достатъчно, за да помогне България на Украйна, която се защитава от руската агресия. Решение за дарение на военна техника беше взето от парламента през ноември, а транспортирането ѝ стана през март, защото се чакаше финансиране от страна партньор.
Тагарев допусна, че след ротацията може и да не остане министър. Засега е сигурна смяната само на здравния министър Христо Хинков, който каза, че не усеща политическа подкрепа. Преди това ГЕРБ и ДПС спънаха негови кадрови решения за ръководствата на болници.
Управлението на Денков беше белязано и от две вълни протести на зърнопроизводители. Първата беше миналата есен, когато след пътни блокади земеделците успяха да извоюват помощи заради вноса на украинско зърно.
През февруари зърнопроизводителите отново протестираха в продължение на седмици, преди да се споразумеят с правителството да получават помощи заради последствията от войната на Русия в Украйна.
Едни управляващи, два проекта
Ден преди смяната на Денков с Габриел ГЕРБ даде на ПП-ДБ проект за коалиционно споразумение за продължаване на управлението. Той е за срок от три години – до приключване на пълния мандат и включва механизми за вземане на решения между управляващите партии и основни приоритети.
Документът идва в отговор на силно критикуван меморандум за реформи на ПП-ДБ, който ГЕРБ отказа да подпише. И двете партии заплашиха с предсрочни избори, ако не бъде постигнато споразумение.
Сега ПП-ДБ видя в предложеното от ГЕРБ него „напредък в преговорите за продължаване на управлението“. Това се случва след седмици на спорове между двете формации, които са концентрирани около избора на нови членове на регулаторните органи и поста на външния министър.
Приоритетите на партиите са различни. Според ГЕРБ трябва да се започне с разпределянето на министерските постове. Тази идея беше подкрепена и от един от председателите на ДПС и санкциониран по глобалния закон „Магнитски“ Делян Пеевски.
За ПП-ДБ обаче смяната на хората в регулаторните органи, чиито мандати са изтекли, е приоритет. ГЕРБ и ДПС смятат, че това трябва да дойде впоследствие. Във вторник Бойко Борисов каза, че това може да се случи в първите заседания след ротацията.
