Правителството на Росен Желязков е на власт от по-малко от три месеца, но вече се изправя пред първия си вот на недоверие.
Негови инициатори са „Възраждане“, МЕЧ и наскоро влязлата в парламента „Величие“. Те искат сваляне на кабинета заради „провал“ във външната му политика, която е прозападна.
Това е първият значим ход, който обединява формациите с националистически и проруски позиции. Вотът на недоверие ще се обсъжда в сряда и ще се гласува в четвъртък.
Макар че по всяка вероятност няма да бъде успешен, той е и първото по-сериозно предизвикателство пред управляващата коалиция на ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепена и от ДПС на Ахмед Доган. Тези партии в момента имат общо 121 гласа – минимумът, необходим за стабилен кабинет.
През последните седмици „ДПС – Ново начало“ на санкционирания за корупция Делян Пеевски също подкрепи важни предложения на управляващото мнозинство – включително бюджета за 2025 г. и назначенията в регулаторни органи. Това не се харесва на основния опонент на Пеевски – ДПС-Доган. Затова оттам обсъждат дали да излязат от мнозинството.
Дори да го направят, това няма да застраши правителството – Пеевски вече се обяви за негов спасител, въпреки че се води в опозиция. Общо гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“ са 131, което гарантира, че кабинетът „Желязков“ ще остане на власт. Опозиционната коалиция ПП-ДБ също каза, че няма да подкрепи вота на недоверие.
Въпреки това той не е без значение – показва, че партиите в парламента, които в различна степен споделят проруски позиции, могат да действат заедно. Те имат общо 54 депутати.
„Този общ вот на недоверие е форма на обединяване на политическите сили в проруското направление“, каза пред Свободна Европа политологът Огнян Минчев.
Той добави, че трите партии искат да осуетят присъединяването на България към еврозоната – основната цел на кабинета „Желязков“, „тъй като тази стъпка ще задълбочи европейската интеграция и ще намали шансовете на Кремъл за контрол“.
Позиционирането на тези партии има символно значение.
„Позиционирането на тези партии има символно значение“, каза и политоложката Ружа Смилова. „Напълно очаквано начертаване на разделителна линия, по която те да са опозиция на кабинета.“
Кой и защо иска да свали кабинета
„Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ са недоволни от правителството заради „провала“ му по техни думи в сектора на външната политика. Елементите от нея, които не им харесват, са:
- следването на европейската политика за подкрепа на Украйна в отбраната ѝ срещу руската инвазия, както и по отношение на превъоръжаването;
- продължаването на санкциите срещу Русия, наложени след началото на войната;
- „пасивността“ на кабинета по отношение на смъртта на българина Марин Маринов в Ивицата Газа.
Маринов беше служител на ООН. Миналата седмица организацията съобщи, че той е бил убит при удар от израелски танк. Израел отрече това.
По-рано Желязков поиска от Израел да изясни случая, а външният министър Георг Георгиев каза, че България няма да провежда свое разследване по него. „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ критикуват тази реакция.
Част от тези партии често повтарят тези на кремълската пропаганда и призовават за политики в полза на Москва – например отпадане на санкциите срещу Русия и спиране на подкрепата за Украйна.
В годините назад две от партиите в кабинета „Желязков“ – БСП и ИТН, също са изразявали подобни проруски позиции. Но сега те са част от правителство, което се обявява за проевропейско.
Неговата външна политика е ориентирана към Запада. Желязков, например, участва в последните две срещи на т.нар. „коалиция на желаещите“ страни от ЕС и НАТО (но без САЩ), които подкрепят Украйна и искат справедлив за нея мир при евентуално прекратяване на войната.
Коалицията беше създадена като реакция на действията на президента на САЩ Доналд Тръмп, който води двустранни преговори с Русия и Украйна и предизвика опасения, че може да допусне мирно споразумение, което да е неизгодно за Киев.
И още нещо – целта на кабинета „Желязков“ е членството на България към еврозоната. Това също е знак за проевропейска ориентация. „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ са против влизането в еврозоната, но вотът на недоверие не се занимава с тази тема.
Според Ружа Смилова мотивация за него е и желанието на трите партии да „капитализират присъствието си в парламента“, за да „трупат точки“ за евентуални бъдещи избори.
Какво казват другите партии
Управляващите партии – ГЕРБ, БСП и ИТН, логично са против вота. Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов неговата цел е „спиране на България по пътя за еврозоната“.
Лидерът на БСП Атанас Зафиров нарече предложението „буря в чаша вода“ и каза, че то е знак, че „опозицията е изключително слаба“.
Най-голямата опозиционна парламентарна група – тази на ПП-ДБ, не подкрепя правителството, но и няма да му гласува недоверие, защото споделя проевропейската му политика.
Няма да тръгнем с проруските партии и да съборим шанса ни за еврозоната.
Кирил Петков от формацията каза, че ПП-ДБ няма да подкрепя нито вотове на недоверие, нито кабинета, докато не стане ясно дали България ще влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г. Докладът, който ще реши това, се очаква през юни.
„Дотогава няма да тръгнем с проруските партии и да съборим шанса ни за еврозоната“, каза още Петков и добави, че след като излезе докладът, ПП-ДБ ще внесе свой собствен вот на недоверие.
А къде стоят двете ДПС-та
Най-голям е въпросът за позициите на двете фракции на ДПС. Около тях има много неизвестни – ще излезе ли ДПС-Доган от управляващото мнозинство, ще влезе ли ДПС на Пеевски официално в него?
И преди да се разцепи на две, ДПС държеше да се представя за проевропейска, а не проруска партия. Но според Огнян Минчев тя „винаги е носила белезите на руските и българските тайни служби от края на комунистическия режим“.
Въпреки това „в конкретния случай този тип зависимост от Русия не играе водеща роля“, защото отношенията между двете фракции са много ожесточени, каза политологът.
Доган и Пеески са в открит конфликт от лятото на 2024 г. и се борят за контрола върху партията ДПС.
Дълго време Пеевски, който има санкции от САЩ и Великобритания, си изграждаше образ на „евроатлантически“ политик. Но откакто Тръмп влезе в Белия дом, той вече се обявява против подкрепата за Украйна.
Според Смилова неговата ориентация е ситуационна. „Основният фактор, който определя поведението му, е по-скоро какво му дава по-голямо влияние“, каза тя.
„ДПС – Ново начало“ сега застава зад правителството, въпреки че формално е в опозиция. Миналата седмица Пеевски обясни това, като каза, че „стабилизира държавата“, защото е „отговорен“ към нея.
Така единствената неясна позиция по отношение на вота на недоверие за момента е тази на ДПС-Доган. Във вторник фракцията обсъжда дали да продължи да бъде част от мнозинството, или не.
Минчев не очаква нито ДПС-Доган, нито „ДПС – Ново начало“ да подкрепи вота на недоверие и да се присъедини към „групата на гласуващите по руска поръчка“.
Ще успее ли вотът на недоверие
Краткият отговор е – не.
Самият лидер на „Възраждане“ Костадин Костадинов каза, че вотът на недоверие е „математически невъзможен“. Зад него до момента са застанали само вносителите му.
Дори ДПС-Доган да реши да го подкрепи, пак няма да бъде достатъчно – трите партии и ДПС-Доган имат 73 гласа.
Какви ще са следващите ходове
Костадинов каза, че това ще е само първият вот на недоверие – ще има и още. Въпросът е ще продължат ли „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ общите си действия срещу кабинета.
Очаквам да продължат да действат заедно, въпреки че освен сътрудници, те са и съперници.
„Очаквам да продължат да действат заедно, въпреки че освен сътрудници, те са и съперници“, каза Минчев.
„Борят се за сходен електорат и имат много голямо личностно напрежение помежду си. Очаквам да има големи търкания“, каза и Смилова, но добави, че при подобни гласувания може да се очаква и трите партии да са против кабинета.
През февруари представители и симпатизанти на „Възраждане“ нападнаха сградата на европейското представителство в София. Запалиха входа ѝ, хвърляха по фасадата ѝ бомбички, яйца и червена боя, влязоха в сблъсъци с полицията.
Казаха, че това е протест срещу присъединяването на България към еврозоната. После партията положи усилия да забави приемането на държавния бюджет и работата на парламента – също в знак на протест срещу еврото. Подобни ходове не са изключени и оттук нататък.
Според Минчев „руската стратегия в България ще направи цялостен опит за политическа криза, преди да бъдат взети окончателните решения за членството в еврозоната“.
