Средната продължителност на живота в страната се е увеличила с година и половина. Това показват данните на НСИ. Оказва се, че хората в градовете живеят повече от 3 години по-дълго от тези в селата.
„Продължителността бавно се увеличава, но пак сме на опашката – последни сме в Европа по очаквана продължителност на живот, първи сме по смъртност. Трябва да светне някаква лампа, че нещо не е наред“, коментира пред БНР директорът на Дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ Магдалена Костова.
Костова допълва, че заради пандемията от Ковид през 2019 година, смъртността отново падна до познати от минали години нива. “Така през 2023 г. се върнахме към предишните нива на смъртност, което се отразява върху очакваната продължителност. В България този процес е доста бавен, тъй като ние като цяло имаме изключително висока смъртност по принцип. Нашата смъртност е най-висока в ЕС“.
Костова допълни, че при мъжете има по-висока смъртност, наблюдава се и почти два пъти по-висока преждевременна смъртност при тях. Това е делът на хората, починали преди 65-годишна възраст. По думите ѝ този процент при мъжете е почти 30%.
Средната продължителност на живот на хората в градовете е с повече от 3 години по-висока от тази в селата. Според Магдалена Костова факторите за това са комплексни, като посочи пример със здравеопазването, качеството на живот, храна, въздух и дори образованието. Най-висока е продължителността на живот в София, а най-ниска – във Видин, Враца, Монтана.
Притегателни центрове за живеене остават големите градове – след София това са Пловдив, Бургас и Варна. Работа, образование, по-добър живот и по-добри условия за отглеждане на деца са факторите, които влияят на миграцията в страната, уточни тя.
По думите ѝ раждаемостта е на средно европейско ниво. Тоталният коефициент на плодовитост е по-висок от средния за Европа, т.е. по-малко жени раждат повече деца, обясни Костова. Според нея желаният модел за семейство в България е двудетният, но поради различни причини хората не осъществяват този идеал и остават с едно дете.
Наблюдава се и връщане на завръщане на българи от чужбина, но броят им не е достатъчен, за да компенсира липсата на активно население.
„Реалистичният вариант, който е изчислен при хипотеза за конвергентност, предвижда, че населението ще падне под 6 млн. през 2035 г., а ако се запази това развитие на демографските процеси – през 2075 г. и под 5 млн.“, допълни Магдалена Костова.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase