Бойко Борисов на посещение на строителството на Турски поток в компанията на представители на Саудитска Арабия, 23 септември 2020 г.
Малко преди Коледа тази година в България трябва да завърши строителството на един газопровод. Той свързва две части на „Турски поток“ – тази на територията на Турция и тази на територията на Сърбия. По него Русия ще може да изнася природен газ по дъното на Черно море, а после – през Турция, България и Сърбия – към Централна и Западна Европа.
Българската държава осигурява почти 3 млрд. лева, с които плаща за построяването на газопровод, по който руската компания „Газпром“ ще изнася руски газ за Европа. И докато тези ползи за Русия са в близкото бъдеще, още сега голяма част от похарчените пари се връщат към Москва. Основният изпълнител на строителството, саудитската компания „Аркад“, се ръководи от руски граждани, които наеха за подизпълнители основно руски фирми. Тръбите също са произведени в Русия, а много от работниците по трасето се оказаха руски граждани.
Но и това не е всичко – 90% от капацитета на бъдещия газопровод за следващите 20 години вече са резервирани от дъщерни фирми на “Газпром” и швейцарската МЕТ, както съобщи „Булгартрансгаз“ в началото на 2020 г. А за евентуални бъдещи печалби на България от транзитни такси може да се говори чак след изпълняването на две условия – след като се покрие първоначалната инвестиция, която София изплаща на саудитската фирма, и при достатъчно натоварване на трасето, което изобщо не е сигурно.
Когато в края на май 2018 г. Бойко Борисов отиде при президента на Русия Владимир Путин в Москва и двамата обявиха, че тръбата ще мине през България, премиерът наричаше проекта „Турски поток“, както го наричаха и всички останали. По-късно той започна да използва израза „Балкански поток“ и дори поправяше журналисти, ако му зададат въпрос за „Турски поток“. В началото на 2020 г. Борисов се похвали след среща с президента на Сърбия Александър Вучич, че и Белград вече ще нарича проекта „Балкански“.
Но през лятото на 2020 г. Борисов отмени и това име, и започна да нарича проекта „българска газова инфраструктура“. Всички външни партньори на България продължиха да говорят за „българската част на „Турски поток“.
САЩ обявиха санкции срещу фирми, помагащи за реализацията на „Северен поток“ и „Турски поток“. Вашингтон разглежда и двата проекта като геополитически инструменти, с които Кремъл поддържа Европа в зависимост от руския газ.
Малко преди завършването на проекта нито един от досега използваните етикети не изглежда да е верен. Оказа се, че проектът не е нито „Турски“, нито „Балкански“, и че най-подходящото му име е „Руски поток“.
I Много имена, една цел
Този проект не идва от нищото. Идеята на Русия да заобиколи Украйна и да пренася газ през Черно море към Централна и Западна Европа е стара. Преди 10 години България започна активна работа с Русия по строителството на „Южен поток“, който отново трябваше да пренася руски газ от брега на Черно море до Сърбия. Разликата е, че сега тръбата първо достига турския бряг, а след това влиза в България.
През 2014 г. обаче Европейската комисия каза, че проектът противоречи на европейските правила, според които не може едни и същи фирми да контролират и добива, и транспорта, и доставката на газ. През декември същата година Владимир Путин обяви от Истанбул край на проекта и заедно с колегата си Реджеп Тайип Ердоган дадоха името на новия поток – „Турски“. Първоначално тръбата щеше да заобикаля България през Гърция, но в края на май 2018 г. Борисов изненадващо отиде в Москва за среща с Путин и тръбата „зави“ насам.
Газопроводът до Сърбия трябва да е готов преди Коледа тази година
„Историята има навика да се повтаря – „Газпром“ използва подобна схема за „Южен поток“ през 2014 г. Финансирането за тръбата на българска територия беше предоставено от „Газпром“ и трябваше да се изплати с транзитни такси. Изпълнител тогава беше консорциум, воден от „Стройтрансгаз“ на Генадий Тимченко, санкциониран заради окупацията на Крим“, коментира за Свободна Европа Маргарита Асенова, старши сътрудник в Jamestown Foundation във Вашингтон, САЩ.
“ Този път изпълнителят
официално не е руска компания,
но дейностите на практика
се управляват и извършват
от руснаци.
Този път изпълнителят официално не е руска компания, но дейностите на практика се управляват и извършват от руснаци. През декември 2018 г. „Булгартрансгаз“ обяви конкурса за строежа на новата тръба. На първо място се класира саудитският „Консорциум Аркад“, но българската държавна компания го отстрани. През май 2019 г. „Булгартрансгаз“ подписа договор с втория кандидат – „Газово развитие и разширение в България“, свързан според редица публикации с Русия. Отстраняването на саудитците обаче беше отменено от Комисията за защита на конкуренцията и на 18 септември 2019 г. България изненадващо бързо подписа договор с „Аркад“ за 1.102 млрд. евро без ДДС.
„Този път „Газпром“ и „Булгартрансгаз“ предприеха допълнителна стъпка да прикрият участието на руски подизпълнители. ARKAD (по-рано под името Saudi KAD) е частна компания с кратка история, тя е основана преди девет години с цел да строи тръби в Саудитска Арабия и региона. Договорът с „Булгартрансгаз“ е много голям успех за ARKAD, защото я издигна на международно ниво. Разбира се, че те ще приемат всякакви условия за подизпълнители, само и само да работят в Европа. Москва работи по същия начин с proxy фирми в други европейски страни, например проекти в Германия, свързани със „Северен поток”, обяснява Маргарита Асенова.
I Саудитци или руснаци?
През есента на 2020 г. представители на гражданското сдружение „Боец“ посетиха няколко пъти строителната площадка на проекта, който по документи се нарича „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница“, етап: „Линейна част“. Активистите разпространиха кадри с надписи на руски език и работници и охранители, които говорят на руски. Това не е изненада, защото „Аркад“ официално е прехвърлил голяма част от работата на руски компании.
Още при избора на саудитската компания се появиха съмнения дали тя има необходимия опит за такъв проект. Критици на „Турски поток“ още тогава нарекоха саудитците „параван за пред Брюксел и Вашингтон“, а и за пред българските данъкоплатци. В деня на подписването на договора Бойко Борисов каза, че „около 90% от тръбите за газопровода вече са в България и от утре започват да ги разпръскват по трасето и да строим“.
Тръбите са произведени в Русия и са платени още преди подписването на договора за строителство
Ивайло Станчев разкри в „Капитал“, че „Аркад“ предварително са купили тръбите за близо 300 млн. лева от „Комплишънс дивелъпмънт С.а.р.л.“, която има участие във втория кандидат за проекта. Производител на тръбите е руската „Тръбна металургична компания“ (ТМК). Т.е. руски фирми са започнали да харчат значителни средства за проекта, още преди да има договор за строителство в България.
“ Получихме отговор само
от българското правителство,
което потвърди, че работата
е прехвърлена основно на
руски фирми.
Но не са само тръбите. Свободна Европа потърси подробности и коментар от Министерския съвет, „Булгартрансгаз“, официалния изпълнител „Консорциум Аркад“, както и от Държавния департамент на САЩ, които обявиха санкции за участващите фирми. Получихме отговор само от българското правителство, което потвърди, че работата е прехвърлена основно на руски фирми.
Декларираните подизпълнители са „СПК Консорциум“, в която участва руската „Спецпромконструкция – магистраль“; Ес Пи Би Пи – с участието на също руската „Закнефтегазстрой – Прометей“; беларуската държавна ОАО „Белтрубопроводстрой“; сръбската „Инфрастръкчър дивелъпмънт енд кънстракшън“, която е строила заедно с „Газпром“ сръбското трасе; както и още три консорциума с участието на италианските „Бонати“ и „Сициосалдо“ и турската „Вемак“.
Беларуската „Белтрубопроводстрой“ трябва да прекара тръбата под река Янтра. Преди година на същата компания беше забранено да строи газопровод между Литва и Полша заради заплаха за националната сигурност, защото беларуската държавна фирма е свързана с руските „Газпром“, „Роснефтегазстрой“ и „Стройтрансгаз“. Ако името на последната компания ви звучи познато, то е защото само преди няколко години тя щеше официално да строи „Южен поток“ в България.
Управлението в едно от двете дружества, които представляват „Аркад“ в България, е поверено също на руски гражданин – това е Николай Илюшченко. Друг интересен детайл е, че саудитският консорциум печели търга за строителство без да е посочил предварително подизпълнителите, въпреки чл. 66 от Закона за обществените поръчки го изисква.
По данни на Агенцията по заетостта към края на месец септември 2020 г., цитирани в „Капитал“, 1727 работници от страни извън ЕС са получили временни разрешения за работа в България по строителството на „Турски поток“. Огромната част от тях са граждани на Русия и Беларус.
I „Хейтърите“ и санкциите
Бойко Борисов често посещава строежа на тръбата, за да „инспектира“ развитието на проекта. Пред медиите той демонстрира, че е запознат с процеса. В края на септември 2020 г. той отново посети обекта, този път заедно с министъра по корпоративно управление в Министерството на петрола на Саудитска Арабия Аабед Абдулах Алсаадун.
Бойко Борисов, саудитският министър и представители на „Аркад“ летят над трасето на газопровода, 23 септември 2020 г.
„Да разсеем една лъжа на хейтърите, че зад „Аркад“ и Саудитска Арабия стоят руски компании“, каза тогава Борисов. Според него противниците му „няма какво друго да измислят и да излъжат, накрая казват, че проектът не е с компания от Саудитска Арабия, а от Русия. Пускат се жълти новини, вместо да дойдат да видят“. Алсадун се съгласи и каза, че проектът е на държавната саудитска компания „Аркад“.
Русия не крие, че има интерес от бързото завършване на „Турски поток“ в България. В края на 2019 г. Владимир Путин директно обвини София, че умишлено забавя строителството на тръбата под влиянието на „външни сили“. Последваха изказвания на Борисов, че работата върви „с пълна мощност“. В първите дни на новата година Путин, Ердоган, Вучич и Борисов официално откриха в Истанбул „Турски поток“.
Малко по-рано Конгресът на САЩ гласува възможност за налагане на санкции срещу фирмите, които участват в строителството на „Северен поток 2“ и „Турски поток“. По това време Борисов все още твърдеше, че в България не се строи „Турски поток“. В присъствието на посланичката на САЩ Херо Мустафа, през януари премиерът каза за проекта:
“ От президента Тръмп,
до държавния секретар,
през посланика – всички
знаят какво правим.
Бойко Борисов
„Той не е продължение на „Tурски поток“… България изгражда своята собствена газопреносна система с най-мощните американски компресори… От президента Тръмп, до държавния секретар, през посланика – всички знаят какво правим“. Няколко месеца по-късно позицията беше друга и Борисов каза, че „за да няма спекулации, вече си го наричаме „газова инфраструктура на България“, ние си правим наша българска инфраструктура“.
Въпреки тези опити, на 1 октомври 2020 г. помощник-държавният секретар на САЩ по енергийните ресурси Франсис Фанън каза в София: „Разглеждаме „Балкански поток“ като продължение на „Турски поток“. За нас името не променя факта, че Русия използва енергията като източник на влияние. Може би има разлики при превода, но за нас каквото и да е името, газопроводът е един и същ“.
Преди седмица Държавният департамент разшири обхвата на санкциите и даде 30 дни срок на участващите фирми да се оттеглят. Анализаторът по енергийните въпроси от Центъра за изследване на демокрацията в София Мартин Владимиров очаква пряко отражение върху проекта. Той припомни, че сред банките, кандидатстващи да финансират „Булгартрансгаз“, е американската Сити.
„Да не забравяме, че и доставчикът на оборудването за компресорните станции е също американска компания. Много е вероятно това да са и сред първите отказали се от участие фирми“, каза за Свободна Европа Владимиров. Според него и много от европейските банки ще се замислят, дали да предоставят кредити за „Турски поток“ “заради риска от загубата на американските пазари“.
Маргарита Асенова от Jamestown Foundation също очаква участващите фирми да бъдат санкционирани от САЩ. “Но най-засегната ще бъде „Булгартрансгаз“ като компанията, която е сключила договора с „Аркад“. Тя очаква Европейската комисия също да се намеси, за да провери дали договорът е възложен според изискванията за конкуренция на Европейския съюз. „Точно както стана през 2014 г. с „Южен поток“, припомня Асенова.
Мартин Владимиров е на мнение, че проектът „Турски поток“ „обслужва изцяло стратегическите интереси на Русия“. „Проектът изпълнява и целта индиректно да се контролира българската газова инфраструктура, тъй като Газпром е резервирал 90% от капацитета на националната мрежа“, казва той.
Според него не са оправдани очакванията за бъдеща печалба за България, защото проектът ще стане печеливш чак след 15 години, но дори и това не е сигурно, защото „все още няма яснота дали „Газпром“ изобщо има желание да използва изцяло капацитета“.
След толкова много съмнения и неизвестни, остава въпросът защо България строи „Турски поток“. Обяснението на Мартин Владимиров е, че „Русия се възползва от съществуващите управленски дефицити в енергийния сектор като непрозрачното управление на държавните енергийни компании, в частност „Булгартрансгаз“.
„И от очевидната политическа намеса при провеждането на процедурите за избор на строител“, казва още Владимиров.
На фона на всичко това в началото на септември „Булгартрансгаз“ е подписал анекс с „Аркад“, според който цялото трасе ще е готово предсрочно, още до 15 декември 2020 г., а строителят ще получи предсрочни плащания по договора. Първоначално обявената цена е 2.58 млрд. лева.
Иван БЕДРОВ Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
