През какъв контрол минават и опасни ли са за здравето ни дрехите втора употреба, откъде идват в България и защо все повече българи ги купуват?
Пазаруване на килограм. Откъде идват дрехите втора ръка до пазара у нас и защо все повече българи купуват употребявани стоки? През какъв контрол минават и опасни ли са за здравето ни?
От трети страни, извън ЕС, се внасят дрехи втора употреба от САЩ, Швейцария, Канада и Норвегия. Част от този внос продължава пътят си към трети страни – основно към Пакистан, Турция, Бенин, Гвинея и Индия.
Дрехите пристигат натоварени в огромни контейнери на пристанищата в страната. Преди да достигнат до там се събират от фирми, специализирани в разделно събиране и преминават през санитарен контрол. Само във Варна има няколко сортировъчни центъра, в които годишно се обработват над 20 хиляди тона дрехи втора ръка. От сортировъчните бази на пристанищата чувалите с дрехи тръгват към складовете в страната. Стоката от чувалите се разпределя по качество и сезонност. Разделят се мъжките, женските и детските дрехи.
За безопасността на всяка дреха гарантира сертификат за дезинфекция, който трябва да е поставен на видимо място в магазина. Третирането става при 90 градуса. Само в София здравните власти проверяват стотици обекти, а всяка четвърта проверка завършва с нарушение. Ако дрехите не са добре обработени, може да се стигне до дерматити, алергии и дори инфекции, предупреждават експертите.
Истинската истерия в магазините е при зареждането на нови стоки. Тогава битката е за всяка една дреха. Ловците на находки търсят артикули от световни марки. Нерядко след това ги препродават в интернет на много по-високи цени. Плащането става на бройка или на килограм.
Дрехи втора ръка активно вече се предлагат и в интернет.
Големите търговски сайтове с такава стока у нас вече са над 20. Преди да се пуснат за продажба в мрежата внимателно се проверяват до детайл. Сред най-търсените и ценни находки са винтидж стоките – т.нар. дрехи с история от 60-те и 70-те години на миналия век.
