Бизнесът обезпокоен от факта, че при над 60 000 принудително спрели работа и над 350 000 засегнати от кризата предприятия, при 5 000 души, оставащи без работа всеки ден, едва 228 предприятия искат да се възползват от подкрепата 60/40. Причината е, че много под 1% от предприятията виждат възможност за запазване на работни места по предлагания ред е в същностни дефекти на закона, който позволява мярката.
Това се посочва в становище на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. Мерките, според бизнеса, вместо да способстват за запазване на работните места чрез разумно обезщетяване, правят запазването на заетостта невъзможно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не полага труд.
При това положение предприятието е принудено да освободи работника, за когото е забранено или не може да осигури работа, тъй като не е в състояние да доплаща на същия работник пълно възнаграждение срещу никакъв труд. И тогава обезщетението за безработица се поема напълно от държавата за период до една година, вместо той да бъде запазен в заетост с по-малко разходи.
Задължението за заплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, без каквато и да било насрещна престация, без положен труд, не намира опора нито в правната, нито в икономическата доктрина, категорични са работодателските организации.
С такова задължение не се компенсира липсващ доход от неположен труд, а се заплаща пълно възнаграждение срещу никакъв труд.
Това не е компенсация, а ощетяване на предприятието и на работещите в него работници, които трябва да изработят и осигурят пари за подобна необоснована компенсация, която облагодетелства единствено неработещите, смятат работодателите.
Епицентър.бг
