По дефиниция рапът се свързва с културата на улицата, а, извън мотивите посветени на стремежа към материалното, изпълнителите често засягат теми, свързани с неравенството във всички му форми. Рапът, хип-хопът, както и други стилове, се свързват и с протеста.
В демократичните държави, в които се зачитат правата на човека и свободата на словото, изпълнителите не попадат в затвора заради творчеството си. Не така обаче изглеждат нещата в Иран.
В началото на седмицата властите в Техеран обявиха, че са арестували рапъра Тумаж Салехи. Те казаха, че творецът е бил задържан на 30 октомври, докато се е опитвал да напусне страната. Чичото на Салехи отрече твърденията на властите и каза, че племенникът му е арестуван в югоизточната провинция Чахар Махал и Бахтияри.
Обвинението срещу изпълнителя, по информация на прокуратурата, е, че „е изиграл ключова роля в създаването на хаос, приканвал е и е окуражавал скорошния смут в провинция Исфахан и град Шахин Шахр“.
Причината всъщност е подкрепата му за протестите срещу Техеран, които се разразиха след смъртта на на Махса Амини в полицейски арест. 22-годишната жена почина на 16 септември, след като беше арестувана три дни по-рано за неправилно носене на хиджаб.
Салехи от години е сред най-известните изпълнители в страната си. Ненавършил 30 години той е особено популярен сред по-младите, много от които сега са по улиците, за да протестират срещу режима. За него се знае още, че работи във фабрика за метални изделия.
Няколко дни преди ареста си той даде интервю за американската CBS.
„Страх. Не ме е страх. Но мога да изразя собствената си прогноза. След време смелата и изпълнена с кураж част от населението, която в момента протестира, която е навън в последните две седмици, тя ще продължи да се противопоставя“, каза той.
Преди ареста си Салехи се криеше заради риска да бъде арестуван. Това не му попречи да изпрати писмо до Иранската революционна гвардия, в което каза, че е готов да се предаде, ако бъдат освободени всички протестиращи, които са задържани в Шахин Шахр.
Арестът му от уикенда не е първи за него. Той дори не е и първият, свързан с противопоставянето срещу властта.
Преди година Салехи издава няколко протестни песни. Някои от заглавията, които те носят, са „Нормален живот“ и „Миша дупка“. Във втората той пее за прикриването на убийства и престъпления, за режима, който не спира да мачка хората, както и за множеството затворници, които не излизат зад решетките до смъртта си.
Тогава той е арестуван за „обида и подстрекателство“ срещу властта.
Неговото творчество е част от тенденцията на все по-голяма дързост у иранските рапъри.
При ареста му през 2021 г. хиляди излизат на протест в негова подкрепа. Сега протестиращите отново изразиха гнева си заради действията на властта.
Подкрепа за него изказа и считаният за баща на иранския рап – дисидентът в изгнание Хичкас. В Туитър той написа, че Салехи „се бори за свобода и е много влиятелна фигура в иранската революция“. Той също поиска незабавното освобождаване на Салхи.
„Моля ви, бъдете неговия глас, както той беше гласа на народа си, който страда под управлението на ислямската република.
„Амнести интернешънъл“ също излязоха с позиция в защита на рапъра. Правозащитната организация изказа протеста си и подчерта, че Салехи е преследван „само, защото е упражнил правото си на свобода на изразяване“.
Освен с позициите си срещу режима, в песните си Салехи пее и за огромната корупция, бедността и екзекуциите, които има в страната. Той печели популярност и защото се обявява срещу огромната дупка между политическия елит и обикновеното население.
С разгара на протестите режимът в Иран бързо се насочи срещу всички популярни фигури, които ги подкрепят. Футболната суперзвезда на страната Али Даеи беше разпитан, а паспортите му бяха отнети.
Според Салехи процесът на промяна в Иран е необратим. По думите му страната се нуждае от съвет, който да ръководи промяната на режима, а в него могат да участват и хора от затворите, както и такива, които в момента са в чужбина.
„Това движение ще расте. Докато не станем милиони, няма никакъв смисъл. Днес иранското общество е различно. Не приемаме нашия лидер. Не виждаме индивида като толкова важен. Иранското общество, не само аз – студенти, деца от улицата, работници – никой не вижда отделния индивид като толкова величествен“.
