Рене Магрит – композитор на бомбета, ябълки и изгубени светове

„Това не е лула“ – знаете тази прочута картина. Автор е белгиецът Рене Магрит, един от най-представителните художници на сюрреализма.

Оригиналното заглавие е „Подлостта на образите”. Думите „Това не е лула” са изписани на платното, където лула е нарисувана „като истинска”. А творбата стряска публиката с контрапункта между изображение и слово. Или между това, което мозъкът вижда, и това, което разбира. На ръба на шизофренията, зрителят си казва – тоя тип нещо се подиграва. Как, по дяволите, да не е лула, като е лула. Е, въпреки всичко…

Критиците обясняват как нещо може да не е онова, което е – Магрит провокира, казват те, и ни кара да си спомним, че има тънка, но непробиваема преграда между изображението и реалността. Художникът го казва по-човешки: „Известната лула? Колко силно ме упрекнаха за нея. И все пак – можеш ли да натъпчеш тази лула? Не, това е просто образ, нали. Така че ако бях написал „Това е лула”, щях да излъжа!”

Да, Магрит е винаги ироничен дори когато е сериозен, но това е неговият начин да мисли. И не се интересува от предразсъдъци, а ги руши. Той е майстор-рисувач, лесно рисува каквото иска, но казва – ако искаш да гледаш някакъв предмет, купи си фотоапарат. Така че намира друг подход, който, освен велик художник, го прави голям поет и философ на изкуството.

Напрежението в картините му най-често идва от подхода да поставя заедно два или повече предмета, които не би трябвало да са заедно. В поезията това е метафора – а Магрит рисува метафори. И в случая текстът „това не е лула” не е текст, а образ на другия предмет, онзи, който не би трябвало да е там, но който ражда вълшебството.

В една картина Рене Магрит изобразява себе си като художник, погледнал своя модел – обикновено яйце, а на платното пред него има почти завършена птица в полет. На друга картина той, в скучен черен костюм, се гледа в огледало. Зрителят би трябвало да види лицето му, но не – вижда пак гърба, с бомбето и всичко останало. Сякаш огледалото е омагьосано да отразява обратното на очакваното. Или сякаш с дълга ръка държи между себе си и художника друго огледало и отразява неговото отражение, не своето. Не мога да го опиша по-ясно, вижте сами „Ясновидство”.

Огледалото е знаков предмет в творчеството на Магрит, което има роля за развитие на метафората. Щях да кажа – за изясняване на смисъла, но щеше да е лъжа – картините му най-често остават тревожеща загадка.

Друг натрапчив предмет е мъжът в черен костюм и бомбе. Ябълката също е емблематична. Вероятно знаете картината „Човешкият син” – човек с бомбе, от периферията на което, сякаш закачена за нищото, виси клонка с четири листа и зелена ябълка, а тя почти напълно скрива лицето.

В „Любовниците” пък мъж и жена се целуват, но главите и на двамата са обвити в мек копринен плат, заметнат като шал. Платът е изрисуван прецизно, с всички гънки и игри на светлосенките. Но това не са качулки на обесници или маски на банкови обирджии, нямат дупки за очите и устата, а любовта на двамата явно не е игра или измама – но все пак те нито се виждат, нито се докосват, хем са заедно тук, в реалността, хем всеки поотделно е отвъд – и никога докрай един с друг.

Идеята за тънката граница между битие и небитие идва у Магрит от ранената му психика. Той е на 14, когато майка му се самоубива в реката. Малкият присъства при изваждането на тялото и вижда как копринената нощница, с която тя е излязла посред нощ, е заметната и покрива главата ѝ.

Двойственото, двусмислено, шизофренично отношение на Магрит към света е втъкано в него изначално. Роден е през 1898 в Белгия, страна на два народа, две езика, две култури. Среща вдъхновението за рисуване насред гробище – там вижда художник да рисува най-прекрасните цветове и градини. Първите работи на Магрит са импресионистични, но като студент в Кралската академия в Брюксел среща кубизма и футуризма. От там до дадаизма е само крачка и той я прави – въпреки скучния си външен живот, вътрешно е бунтар. През 1922 още преживява болката от Първата световна война, но я лекува с идеи и творчество, плюс човешка близост.

Когато се запознава с Жоржет Берже, Магрит е на 15, тя на 13. Те се загубват в дебрите на войната, но щом пак се намират, не се изпускат. Тя е голямата любов на Рене, която минава през истински налудничава история. В Англия Магрит залюбва прочут модел и прескача често до Лондон, но не иска да нарани жена си и моли приятел да ѝ прави компания. На свой ред приятелят и Жоржет се залюбват, а тъй като и тя не иска да го нарани, като лъже, заговаря за развод. Кризата продължава години, но любовта побеждава и двамата остават неразделни – до смъртта на Рене Магрит през 1967. А Пол Саймън пише песен за тази толкова истинска и толкова иронична любов.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .