Руският президент Владимир Путин не показа никакви признаци за отстъпление от войната си срещу Украйна. На годишната си пресконференция на 14 декември той каза на руснаците, че „мир ще има, когато постигнем целите си“. На нея стана ясно, че засега не се планира нова мобилизация.
„Или постигаме споразумение, договаряме определени параметри, или решаваме въпроса със сила. Към това ще се стремим“, каза той.
Новината идва на фона на продължаващата офанзива на Украйна, която засега не постига очакваните резултати на фронта. Същевременно финансовата помощ за страната от Съединените щати е блокирана от републиканците, а в четвъртък унгарският премиер Виктор Орбан даде заявка, че ще блокира помощта, предвидена от Европейския съюз.
По време на пресконференцията Путин съобщи, че в момента няма нужда от нова мобилизация и потвърди, че основните цели на Русия остават „денацификацията“ и „демилитаризацията“ на Украйна.
Кремъл използва тези термини, като твърди, че правителството в Киев се контролира от симпатизанти на нацистите, въпреки че украинският президент Володимир Зеленски е евреин и е загубил роднини в Холокоста.
В четвъртък Путин каза, че 486 хиляди души са се включили доброволно във войната, а всеки ден се набират по още 1500 души. Тези твърдения идват на фона на множество съобщения за руснаци, които отказват да отидат на фронта.
През есента на 2023 г. Русия обяви „частична мобилизация“, като властите не разкриха колко хора са били призовани тогава. След това стотици хиляди мъже напуснаха Русия.
На 1 декември 2022 г. Путин подписа указ за увеличаване на броя на редовните военнослужещи в руската армия със 170 хиляди души. Тогава Министерството на отбраната увери, че не се планира нова мобилизация, нито пък значително увеличаване на наборната военна служба.
В четвъртък, говорейки за числеността на руските сили в Украйна, Путин каза, че те наброяват 617 000 души.
Запитан дали мобилизираните през миналата година ще бъдат демобилизирани, руският президент не отговори. В канала на роднините на мобилизираните те остро критикуват Путин.
Путин за пореден път каза, че „руснаците и украинците са един народ“ и „това, което се случва сега, прилича на гражданска война между братя“. Той добави, че в резултат на руско-турските войни през XVIII в. черноморското крайбрежие е преминало към Русия, а „Одеса е руски град“.
Всички тези твърдения, които не отговарят на историческите факти или се основават на техни противоречиви интерпретации, бяха повтаряни от руския президент в навечерието на войната и бяха използвани като оправдание за териториалните претенции на Русия към съседната страна.
Попитан за перспективите за нормализиране на отношенията с Европейския съюз, Путин отговори, че Русия е била „принудена да предприеме тези действия“, визирайки войната. Той обвини САЩ за „организирането“ ѝ и каза, че „Европа пее заедно с тях“.
Междувременно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, който модерираше събитието, каза, че е имало доста призиви от граждани с молба Путин да продължи да бъде държавен глава. Миналата седмица той съобщи, че ще се кандидатира за пети президентски мандат на изборите през март.
Путин става президент за първи път през 2000 г. и е президент в продължение на четири мандата (с прекъсване през 2008-2012 г., когато стана премиер).
Последните измененията в Конституцията, приети по негова инициатива, му позволиха да се кандидатира за пети мандат. Така той ще си гарантира властта до 2030 г. и вече е най-дълго управлявалият Русия след съветския диктатор Йосиф Сталин. На изборите през 2018 г. победата му беше обявена с рекордните 76,69%.
През февруари 2021 г. той започна пълномащабна война срещу Украйна.
