Снимка: Bloomberg LP |
През 2021 година бяха постигнати някои важни пробиви по отношение на опазването на околната среда. Проблемите на климата привлякоха вниманието на политици, медии и обществото, но въпреки целият шум емисиите въглероден диоксид растат до препандемичните нива, а годишният ръст е един от най-съществените през последните години.
Европейското издание Politico е събрало част от мерките и решенията, които ще доведат до ограничено повишение на глобалните температури. Според учени светът трябва да ограничи глобалното затопляне до не повече от 1,5°С до края на столетието, за да бъдат избегнати разрушителни изменения в климата. Ето и част от стъпките, които ще помогнат за това.
Европейският климатичен закон
Заявките на Европейската комисия (ЕК) за въглеродна неутралност до 2050 година вече са вписани в закон и мерките са задължителни за общността. С текстовете се предвижда междинна цел до 2030 година, като целта вече е по-амбициозна – емисиите трябва да бъдат с поне 55% по-ниски спрямо 1990 година, вместо предишната цел от 40%.
С приемането на закона Брюксел вече имаше основание да диктува дневния ред на климатичната конференция в Глазгоу COP 26.
Климатичните преговори в Глазгоу
Като всички издания на климатичната конференция на ООН и 26-то издание, провело се в Глазгоу, беше натоварено с големи очаквания. Срещата се проведе под председателството на британското правителство. Натискът за правителствата да заявят своите климатични амбиции и да приведат плановете си за намаляване на въглеродните емисии с Парижкото споразумение, беше голям.
Една от заявките, която беше приветствана сърдечно от участниците, беше на индийския премиер Нарендра Моди, който обеща че страната му ще бъде въглеродно неутрална до 2070 година. Индия е един от големите замърсители в световен мащаб. Малко по-рано своите климатични цели съобщи и руският президент Владимир Путин – Москва си постави за цел да постигне въглеродна неутралност до 2060 година. Същата година посочи още миналата година и Китай.
Но Индия, Китай, Русия и Австрия са сред големите липсващи в споразумението за ограничаване на използването на въглища.
Цената на въглеродните емисии в ЕС
От години европейската схема за търговия с въглеродни емисии (ETS) беше определяна като малко безсмислен инструмент. През него минават емисиите на енергийно интензивната индустрия на ЕС, които са и едни от големите потребители на изкопаеми горива в общността.
През тази година обаче схемата оправда своето съществуване – рекордните цени от почти 90 евро, постигнати през декември, насърчават намаляването на употребата на изкопаемите горива. Вече всички в ЕС са наясно, че времената, в които цената на емисиите беше ниска, са отминали и това е сигнал, че за да оцелеят трябва да намерят начин да намалят замърсяването.
Коалиционното споразумение за съставяне на правителство в Германия
Климатът играе основна роля при последните избори в Германия. След това в постигнатото коалиционно споразумение беше дебело подчертана зелената трансформация на германската икономика през това десетилетие. Така управляващите вписаха ускорен отказ от въглищата (до 2030 година, а не до 2038 година), както и увеличаване на дела на възобновяемите източници в енергийния микс до 80%.
Все пак е още малко рано да се прецени дали новото германско правителство, в което участват и Зелените, действително ще успеят да постигнат своите амбициозни обещания.
Съдебни решения
През 2021 година имаше доста важни съдебни решения, които подкрепят мерките за опазване на околната среда. Конституционният съд на Германия например наложи на отиващото си правителство да запише по-амбициозни цели за намаляване на емисиите. Съдиите постановиха, че в противен случай се нарушават основни права и свободи на следващите поколения. През май съд в Нидерландия наложи на Shell да увеличи целите се за намаляване на емисиите, а през октомври френски съд наложи на правителството до края на 2022 година да поправи щетите от неизпълнението на своите климатични цели.
Китай спира инвестициите във въглища, засега в чужбина
По време на реч пред Генералната асамблея на ООН президентът на Китай Си Дзинпин даде интересна заявка – страната му спира инвестициите във въглища. Засега обаче тази забрана е за нови проекти в чужбина, а не в рамките на Китай, но пак е стъпка в правилната посока. През тази година и Япония и Южна Корея също заявиха отказа си от нови въглищни проекти в чужбина.
Изчисленията на Международната агенция за енергетика (МАЕ) сочат, че Китай има толкова планирани въглищни проекти, че ако бъдат отказани, ефектът за намалението на емисиите е съизмерим с въглеродната неутралност на ЕС до 2050 година.
И все пак – въпреки добрите примери, някои действия могат да доведат до задълбочаване на проблемите на планетата.
Джо Манчин
Администрацията на Джо Байдън и представителя по въпросите на климата Джон Кери няма отговор на въпроса „Какво ще се случи, ако не можете да прокарате законите, имплементиращи климатичните цели?“. А точно на този въпрос трябва да отговори, след като сенаторът от Вирджиния Джо Манчин отказа да подкрепи зеления инфраструктурен план на стойност 1,7 трилиона долара.
Възстановяването от пандемията
През 2020 година ограниченията пред икономическата активност и пътуванията доведоха до съществен спад на въглеродните емисии. Но сега, с възстановяването на икономиката бяха пропуснати редица възможности за действия, които да запазят това положение в дългосрочен план. Едно от малкото изключения е ЕС, който дава 37% от своя план за възстановяване (на стойност почти 750 млрд. евро) за проекти за опазване на климата. Но други държави не го правят – например се оказа, че страните от Г20 са похарчили 45 млрд. евро повече за подкрепа на изкопаемите горива, отколкото за чистата енергия.
Енергийната криза
Въглищата се завърнаха на сцената заради рекордните цени на газа в Европа. Старият континент се оказа в перфектната ценова буря по отношение на енергията, подхранена от липсата на доставки, недостатъците на пазара и лошите метеорологични условия за развитие на вятърната енергетика.
Така, въпреки рекордните цени на емисиите въглищните централи заработиха на пълна мощност, защото се оказаха по-евтина алтернатива на природния газ.
А енергийната криза подхрани призивите към Брюксел да забави своите климатични цели.
