Откачва се от куката и се зашеметява
В началото на септември рибарите на юг вече стягат такъмите за зарган. Деликатесната и капризна риба ще се появи всеки момент в морето. „Зарганът идва и през юни, но тогава е за кратко и е по-дребен. Истинският улов е през есента. Започне ли септември, вече му е време да идва край брега за доотхранване, преди да замине на юг. Ако времето е хубаво, може риболовът да продължи и до декември“, обясниха морските вълци, пише Телеграф.
Кука
Уловът на зарган е висш пилотаж в риболова и за него се иска истински майсторлък. На всеки въдичар се е случвало да закачи случайно зарган на куката поне веднъж, но само най-добрите в занаята успяват да се похвалят с постоянен успех.
Пасажи
През есента този вид се събира на пасажи и излиза по крайбрежието. Зарганът е една от най-деликатесните и скъпи риби, затова и е сред най-желаните от въдичарите. На пръв поглед много прилича на змиорка и лаиците често ги бъркат, но разликите са много.
Наричат го още морски бекас, защото челюстите му приличат на издължена човка. През есента, когато екземплярите са вече охранени, достигат максимална дължина от 70-75 см. „Уловът на зарган е много сложна и трудна работа, особено когато рядко се среща в морето. Малцина успяват да се похвалят с улов, защото това си е сложна и тънка работа“, казват познавачите.
Такъмите
За успешния улов от изключителна важност са такъмите. Този вид се лови на дълга и лека въдица като телемач или болонезе с влакно 0,16-0,20. На отделен повод след вирбела се монтира плаваща бомбарда. Много важно е да е с перото към вирбела. Поводът, на който е монтирана бомбардата, трябва да завършва с троен вирбел, на който се закача друг повод 1,2-1,5 м дълъг, с кука с дълъг ствол и контри на ствола – специална за зарган„, разясняват бургаските риболовци, докато опитват късмета си от кея.
Атерина
Зарганът е хищна пелагична риба, затова и за улова му е нужна подходяща стръв, която да го привлече. Въдичарите използват най-често едри морски червеи или тънки и дълги лентички от прясно осолени дребни морски рибки. Най-апетитни за заргана са цацата, трицоната или атерина. Примамката се закача така, че по-голямата част от нея да виси от кукичката и да „плува“ свободно в морето.
„Стръвта се замята колкото е възможно най-далеч от брега. Тъй като влакното е доста дълго, трябва да се внимава да не се заплете поводът при хвърлянето. Когато стръвта цопне във водата, не се правят никакви движения, в продължение на няколко секунди стоиш като замръзнал. Едва след това влакното се обира бавно и внимателно. Това се прави, защото ако наблизо има зарган, той се ориентира и по звука от цопването на стръвта. Това привлича вниманието му и той идва, но не трябва да се изплаши“, разкриват още от тайните на риболова бургаските морски вълци.
Макара
Този деликатесен вид плува непосредствено под повърхността на водата, затова и рибарите зорко следят не само плувката, но и всякакви знаци за движение около нея. Много е важно въдичарят да види с очите си заргана. „Когато забележим как рибата се е появила около стръвта и я следи, веднага трябва да спрем въртенето на макарата за секунди и после с леки подръпвания да я привлечем и да я предизвикаме да атакува.
Така създаваме илюзия за заргана, че стръвта се опитва да избяга. Това е моментът, в който кълве и вече е закачена“, казват опитните въдичари. Уловът се усеща в момента, в който плувката рязко потъва, а ако зарганът е по-едър, се усеща като рязък „удар“ и рязко дърпане на влакното. Но и с това сагата не свършва.
Зарганът трябва да се откачи от куката, а това не е никак проста работа. Тъй като е особено хищен, той лакомо захапва стръвта, а кукичката остава много навътре. Рискът е при изваждането да се скъса поводът. Затова и откачането трябва да стане с хирургична прецизност.
Каиши и писалки от секретния езиков код
На рибарски език едрите риби се наричат каиши, а по-дребните – писалки.
Обикновено зарганът се движи на малки пасажи, но често се среща и поединично. В нашето море първите екземпляри се появяват през май-юни, но тогава уловът му е почти мисия невъзможна. Многочислените пасажи идват през късната есен, когато се събират преди окончателно да се изтеглят на юг. Ако времето е по-топло и няма сняг и виелици, може да се задържи и да се лови до началото на зимата.
При улова има още един проблем, свързан с особеностите на заргана. Тъй като тялото му е покрито с лесно падащи люспи, то става изключително хлъзгаво и има сериозна опасност рибата да се изплъзне, когато вече е уловена.
„За да избегнем изплъзването, трябва, преди да го откачим от куката, първо да парализираме заргана. Това става със силен натиск в очите с пръсти. Едва след като е зашеметена я откачаме и прибираме“, предупреждават риболовците.
А накрая препоръчват: „Всички, които смятат, че ловът на зарган е много сложен, могат да опитат късмета си на сафрид или попчета, които се ловят в момента“.
