Снимка: Unsplash.com |
Независимо дали си ги представяме като в роман на Айзък Азимов, умна прахосмукачка или миниатюрна наночастица, за всички е ясно, че роботите са тук и ще стават все по-умни. През последните години се родиха т.нар. софтуерни роботи, които имат ключова роля за оптимизирате на бизнес процесите. Все по-сериозно е тяхното приложение и в компаниите от финансовия сектор, които са под непрекъснат натиск за усъвършенстване на услугите, подобряване на ефективността и осигуряване на все по-добро клиентско преживяване.
Едно от средствата, които могат да подкрепят банките при постигането на тези цели, е именно „технологията на процеса на бъдещето“: т. нар. Robotic Process Automation (RPA). Софтуерните роботи могат например да поемат отнемащи време рутинни задачи и да гарантират, че запитванията и приложенията са изцяло дигитализирани, а служителите трябва да се справят само с изключително важните въпроси.
При RPA не става дума за физически машини, а за инсталиращ се софтуер. RPA технологиите са иновативна разработка, която в същността си представлява софтуерен бот, програмиран да изпълнява процеси и приложения подобно на човек. Чрез роботите се автоматизират еднотипни, повтарящи се задачи, които иначе отнемат голяма част от времето на служителите.
Технологията RPA комуникира с други цифрови системи, извлича данни, променя ги и ги вмъква в други приложения. Ето защо RPA е подходяща за напълно или частично автоматизирано управление на бизнес и административни процеси. Използването на RPA не изисква големи промени в съществуващата IT инфраструктура. Софтуерът използва потребителския интерфейс както би го направил човек. Ето защо може да се приеме, че RPA не е особено неинвазивна технология.
Но кои процеси могат да бъдат автоматизирани с RPA – това, разбира се, може да зависи от голям брой критерии, като например броя на автоматизираните приложения, степента на стандартизация на процеса, стабилността на процеса и др. Двата решаващи критерия обаче са „дигиталност“ и „базираност на правила“. Тези два параметъра позволяват – особено в началните дни на използването на RPA – бърз отговор на въпроса дали един процес може да бъде автоматизиран, или не.
И наистина – софтуерът може да обработва само данни, които са цифрово достъпни. Освен това – RPA в чистата си форма може да работи само според строги правила. Всяка ситуация на вземане на решения в автоматизирания процес трябва да бъде ясно и предварително дефинирана, тъй като ботът не може да взема решения, базирани на опит, както човекът.
Конкретните организационни области, които са много подходящи за RPA автоматизация, са например бек офис и IT отделите в банките. В бек офиса се обработват множество стандартизирани процеси, съхраняват се статистически данни и се извършват одити. Случаите на използване варират от стандартизирано създаване, администриране и изтриване на потребителски акаунти, до нулиране на пароли, автоматизиране на тестове и други подобни.
Очевидно тези ползи вече са разпознати и в България. Така например Пощенска банка внедри 6 робота в дейността на отдела си „Кредитна администрация”, с което успешно финализира пилотен проект за автоматизация на 20 различни работни процеса с помощта на т.нар. RPA технологии.
По този начин финансовата институция оптимизира дейността на едно от най-натоварените звена и облекчи всекидневните задължения на своите служители, като прехвърли огромен обем от работата им върху т.нар. роботи.
Всъщност Пощенска банка е пионер в това отношение у нас – тя е първата банкова институция в България, която осъществява толкова мащабна и сериозна роботизация.
Чрез RPA технологията 6 робота в Пощенска банка бяха „обучени” да изпълняват 20 от традиционните за “Кредитна администрация” процеси, като създаване на документи от шаблони, актуализиране на потребителските профили, въвеждани на данни от фактури, обработване на плащания и др.
Времето за обработка и изпълнение на автоматизираните процеси е било намалено средно с около 80%, а оперативният риск от грешки при ръчни операции е свит от около 5% на практика до нула
Какви са обаче конкретните ползи? Внедряването на роботите е позволило на банката да освободи ресурс от над 100 човекодни на месец. Времето за обработка и изпълнение на автоматизираните процеси е било намалено средно с около 80%, а оперативният риск от грешки при ръчни операции е свит от около 5% на практика до нула. Изчисленията на Пощенска банка показват, че тези икономии на време и разходи носят възвръщаемост на инвестицията (ROI) от 3:1 за 1 година.
Въвеждането на технологията в работата на банката е отнело 6 месеца, което представлява изключително кратък срок предвид сложността и мащабите на проекта. Другото голямо предимство на технологията е, че тя гарантира същите резултати дори и при нарастване на обема на работа, като евентуалното увеличение бързо и ефективно може да бъде поето с включването на повече роботи.
И така – RPA помага на кредиторите да останат конкурентоспособни. Причината за това – възможното спестяване на разходи и подобряване на качеството чрез автоматизация. А освен това RPA може също значително да увеличи времето за пускане на пазара за нови процеси. Доставчиците на финансови услуги могат да реагират по-бързо на променящите се изисквания на клиентите чрез гъвкаво адаптиране на процесите с RPA – без да се налага да разчитат на продължителни корекции в IT системите. А в допълнение – RPA е стъпка по пътя към една по-обширна дигитализация на процеса.
