Той е обявен за най-великия метъл певец от списание Hit Parader през 2006 г. Признат е за най-великия рок вокалист на всички времена – в допитване на британската радиостанция Планет Рок през 2009 г. Удостоен е и с рицарско звание от британската кралица Елизабет II през 2009 г.
Робърт Плант се изкачва до върха на славата в рок музиката като фронтмен на британската легендарна банда Led Zeppelin („Лед Цепелин“). След разпадането ѝ през 1980 г. той прави солова кариера.
Плант е роден на 20 август 1948 г. в Уест Бромич, Англия, и расте сред оживена музикална сцена. Още като тийнейджър пее в няколко групи. След идолите му са рокендрол и блус величия като Елвис Пресли, Мъди Уотърс и Сони Бой Уилямсън.
Родителите му обаче искат Робърт да учи за счетоводител. Затова той напуска дома си още на 16-годишна възраст. Установява се в Уолсол, работи в пътното строителство. През 1966 г. Плант основава своя рок група – Band of Joy, в която участва неговият приятел и бъдещ барабанист на „Лед Цепелин“ Джон Бонъм. През пролетта на 1968 г. бандата се разпада, но талантът на Плант е забелязан от китариста Джими Пейдж – по това време част от групата Yardbirds.
„Бях притеснен, че вероятно има проблем с характера. Иначе не можех да си обясня, че пее така фантастично, а още не е прочут“, спомня си Пейдж.
Двамата бързо се сближават заради общия си вкус към музиката. Още същата година Плант се присъединява към Yardbirds и предлага да вземат Бонъм за барабанист. Преименуват бандата на „Лед Цепелин“. Част от нея става и басистът Джон Пол Джоунс, който свири и на клавири.
„Не можеш да се откажеш от нещо, в което наистина вярваш, по финансови причини. Ако умреш по пътя – така да бъде, но поне ще знаеш, че си опитал. Десет минути на музикалната сцена са равни на сто години извън нея“, казва Плант за онези времена.
„Лед Цепелин“ набира бързо популярност още с дебютния си албум и успешните турнета във Великобритяния и Съединените щати. Плант е автор на повечето текстове на песните, в които често има препратки към скандинавската митология и епичните фентъзи творби на английския писател Дж.Р.Р. Толкин.
Първият албум на „Лед Цепелин“ е записан само за 36 часа, а хит става още първото парче от него – Good times, bad times. Популярността на групата нараства лавинообразно през годините, а четвъртият ѝ албум – Led Zeppelin IV (1971) – с хитове като Stairway to Heaven, Rock and Roll и Misty Mountain Hop – изстрелва бандата към суперславата. Албумът се продава в рекордните над 37 милиона копия по света.
„Лед Цепелин“ остава популярна през 70-те години, но от 1975 до 1980 г. успехът ѝ е помрачен от трудности и трагедии. Плант и Уилсън са тежко ранени при автомобилна катастрофа по време на ваканция в Родос, Гърция, през 1975 г. Две години по-късно, по време на турне в САЩ, Плант научава, че петгодишният му син Карак е починал от стомашен вирус.
Следва нова трагедия – докато бандата се подготвя ново турне в САЩ през 1980 г., Бонъм умира от белодробна аспирация след тежък запой. Малко след смъртта му останалите членове обявяват, че няма да продължат да правят музика заедно.
„Да бъдеш певец е нож с две остриета и лесно можеш да се изгубиш в собствената си досада и повторение“, казва Плант. Той обаче не се губи, а напротив.
След края на „Лед Цепелин“ той започва солова кариера. С Фил Колинс на барабаните записва соловите албуми Pictures at Eleven (1982) и The Principle of Moments (1983). Следва The Honeydrippers: (1984 г.), в който участва и старият му приятел Джими Пейдж, както и китаристите Джеф Бек и Брайън Сетцер.
През 1985 г. Плант издава експерименталния албум Shaken ‘n’ Stirred. От него е хитът Little by Little, който става част от саундтрака на екшън трилъра „Маями Вайс“. Същата година Плант, Пейдж и Джоунс се събират отново, заедно с Колинс на барабаните, за да участват в благотворителния концерт Live Aid във Филаделфия.
През 2007 г. Плант работи с певицата Алисън Краус и продуцента Ти Боун Бърнет за възторжено приетия от критиката албум Raising Sand, в който с лекота се съчетават кънтри музика, блус и фолк. Плант и Краус получават пет награди „Грами“ през 2009 г. за този албум. Една от статуетките е за запис на годината – за песента Please Read the Letter.
През 2021 г. Плант и Краус издават втори албум – Raise the Roof.
