Тези избори опровергаха най-малко две клишета: че президентът непременно се избира с гласовете на ДПС и че съществен скандал в последните дни преди втория тур може да обърне нагласите на избирателите.
Победата на Румен Радев обаче идва при най-ниската избирателна активност в историята на президентските избори от последните 32 години. Това поставя бъдещото управление на страната пред задачата не само да се пребори с икономическата, здравната и политическата криза, но и с кризата на доверието към политиката изобщо.
Какъв е резултатът
Данните на Централната избирателна комисия (ЦИК) от 06:00 ч. при 99.82% обработени протоколи показват резултат от 66.7% в полза на Румен Радев и 31.82% за Анастас Герджиков.
Това се равнява на 1 535 618 гласували за Радев срещу 732 861 за Герджиков.
В България се провеждат преки избори за президент от 1992 г. Оттогава до днес с най-голяма разлика е печелил Георги Първанов през 2006 г. Тогава той получава почти 76% подкрепа пред втория в надпреварата – Волен Сидеров.
Следващите избори, в които преднината на победителя е толкова голяма, са изборите, проведени в неделя.
На първия тур разликата с подкрепяния от ГЕРБ кандидат беше близо 26.6%, докато на балотажа Радев води с близо 35%.
Победата на Радев обаче се случи на фона на рекордно ниска избирателна активност – малко над 30% според социологическите агенции. Това е над два пъти по-малко от активността на изборите през 1992 година, когато Желю Желев става първият български президент при рекордно високо участие на избирателите.
До този момент изборите с най-ниска избирателна активност на втория тур са били тези през 2006 г., когато са гласували 42,77% от имащите право на глас.
Наблюдателите най-често обясняват ниската активност в неделя с умората на българите. Страната проведе три парламентарни и едни президентски избори за по-малко от една календарна година.
Турция и Крим: два скандала, които нищо не промениха
През последната седмица се открояваха две възможни пречки пред победата на Радев. Една от тях е позицията му по отношение на Русия и анексирания от нея Крим, която той защити по време на единствения си дебат с Герджиков.
В четвъртък в ефира на БНТ на въпроса чий е Крим Радев отговори: „В момента е руски, какъв да е?“.
Това предизвика силни реакции, включително и от страна на украинското Министерство на външните работи, което в петък повика на среща посланика на България в Украйна.
Украинският полуостров Крим беше превзет от Русия през 2014 г. Днес Москва смята тази територия за своя, докато ЕС и САЩ не признават това и налагат на Русия санкции. Радев определя тези санкции като неефективни.
Няколко часа след новината за дипломатическата реакция на Украйна Румен Радев редактира твърдението си. Той каза, че анексирането на Крим е нарушение на международното право, но той е имал предвид реалността , която е в това, че полуостровът е руски.
Случаят отново повдигна темата за позицията на Радев по ключови международни теми, свързани с Русия. Той неведнъж е обвиняван за тях още от началото на кампанията за президентските избори през 2016 година.
Друг фактор, който се очакваше да повлияе на балотажа, е предполагаемата мобилизация на избиратели на ДПС в Турция да гласуват за Герджиков.
След като ДПС мобилизираха най-много избиратели в Турция на парламентарните избори на 14 ноември, тази седмица в социалните мрежи се появиха публикации, според които българските граждани в Турция са агитирани да гласуват за Герджиков.
Част от публикациите бяха изтрити скоро след появата им, но до последно не беше ясно дали активните поддръжници на ДПС в Турция няма да пренасочат гласовете си към Герджиков и да изравнят силите.
Вицепремиерът Бойко Рашков обвини властите в Турция във „вмешателство“ в българските избори, а пред посолството на Турция в София в четвъртък се състоя протест.
Социолози също предвиждаха подкрепа от симпатизанти на ДПС за Герджиков. Страхил Делийски и Ружа Смилова казаха пред Свободна Европа, че ДПС е показало добро взаимодействие с ГЕРБ и позитивно отношение към Герджиков, което според тях със сигуност би дало отражение.
В крайна сметка обаче това не се случи, а Герджиков спомена „празните секции“ в Турция на няколко пъти през деня.
Кой е Радев?
Румен Радев беше издигнат като независим кандидат от инициативен комитет и беше подкрепен от четири партии – БСП, „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“ и „Изправи се.бг! Ние идваме!“. Това е много по-широка подкрепа от тази, която Радев беше получил при първото си явяване на президентски избори преди 5 години. Тогава го подкрепиха БСП и партията на Георги Първанов АБВ.
По това време Румен Радев все още има много по-различен имидж. Познат е като летец и командир на Военновъздушните сили, току що стъпил на политическата сцена. До голяма степен му помага фактът, че опонентката му Цецка Цачева (ГЕРБ) не се радва на силна обществена подкрепа.
Първоначално не изпъква с твърди политически позиции.
Към края на 2019 година той налага вето на назначаването на единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев.
През лятото на 2020 година той заема категорична и открита политическа позиция. Това става, след като по разпореждане на Иван Гешев въоръжени представители на прокуратурата нахлуват в президентството.
Така Радев започва да се солидаризира с протестната вълна, с чиято подкрепа се ползва включително и водещата политическа сила в момента – „Продължаваме промяната“.
Лидерите на партията Кирил Петков и Асен Василев влязоха в политиката именно благодарение на Радев. Те бяха назначени от него за служебни министри съответно на икономиката и на финансите.
Затова и ако бъде съставено редовно правителство начело с „Продължаваме промяната“, се очаква президентът да го подкрепя, да бъде „спокоен президентски гръб“, както се изрази проф. Стефан Попов пред Свободна Европа.
Очаква се също Радев да представи свой проект за промени в конституцията, за който е соменавал преди повече от година, но отлага внасянето му поради липса на редовно правителство.
По време на предизборния дебат в четвъртък Радев изброи няколко цели на проекта, сред които разширяване на гражданските права, достъп до конституционно правосъдие, разширяване на възможността на гражданите да участват в законодателния процес, както и съдебна реформа.
Той обаче не уточни конкретните мерки, с които предвижда те да се осъществят.
Ключови позиции
Радев е популярен сред избирателите си с позициите си по отношение на необходимостта от съдебна реформа и промяна на корупционния модел на управление.
Едновременно с това е критикуван по две други основни линии. От една страна за отношението си към Русия. От друга – за начина, по който служебното правителство, назначено от него, подходи към справянето с пандемията.
Недоверието на много българи към ваксините засегна имиджа както на служебния министър на здравеопазването, така и на самия Радев. Но и това не попречи на изборния резултат.
Реакции
След края на изборния ден в неделя Радев определи победата си като знак, че фалшиви новини и инсинуации не са успели да повлияят на доверието към него.
„България издържа този изпит по демокрация. Разумът и родолюбието надделяха над апатията и лъжата“, каза той.
По думите му обществото има очаквания за незабавна съдебна реформа, справяне със здравната и икономическа криза, както и решаването на социални проблеми, свързани с най-бедните.
Опонентът на Радев Анастас Герджиков от своя страна призна загубата, но едновременно с това обвини победителя, че не е провел истински дебат, както и че целият държавен апарат е работил за него.
Лидерите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев поздравиха Радев за победата след края на изборния ден, като заявиха готовност да работят с него. „Ние знаем как той работи, знаем, че слага България над всичко“, каза Петков.
След като по време на кампанията Корнелия Нинова обвини инициативния комитет на Радев и някои служебни министри в задкулисни интереси и връзки с ГЕРБ, лидерката на БСП в оставка също поздрави президента за победата и „смазващата“ разлика.
