В приетото официално комюнике след приключването на срещата на върха във Варшава, НАТО за пръв път от няколко десетилетия насам силно втвърди тона си към Русия и я назова като заплаха №1 за народите от Алианса. В поименното изброяване на заплахите за сигурността, Русия е посочена на първо място, докато Ислямска държава е спомената едва на трета позиция.
За втори път след срещата в Уелс през 2014 г. НАТО определи в пряк текст Русия като агресор.
Комюникето започва с изтъкване на задоволство във връзка с предстоящото приемане на Черна гора в Алианса.
„Ние, държавните глави и правителствените ръководители на страните-членки на Северноатлантическия алианс, се събрахме във Варшава в решаващ момент за сигурността на нашите народи и население. Ние сме доволни, че сме във взаимодействие с Черна гора, които поканихме да станат 29-ия член на нашия Съюз.“
Голяма част от текста на приетия документ е посветен на отношенията между НАТО и Русия.
„На лице е дъга на несигурност и нестабилност по периферията на НАТО и извън него. Алиансът е изправен пред редица предизвикателства за сигурността и пред заплахите, които произтичат от изток и от юг; от държавни и недържавни субекти; от въоръжени сили и от тероризъм или хибридни атаки. Агресивните действия на Русия, включително и провокативните й военни действия в периферията на територията на НАТО демонстрират желание за постигане на политически цели чрез използване на сила, и са източник на регионална нестабилност, представляват фундаментално предизвикателство към Алианса, уронват евроатлантическата сигурност и заплашват нашата дългогодишна цел за свободна и мирна Европа. Нашата сигурност е дълбоко засегната и от състоянието на сигурността в Близкия изток и Северна Африка, която се влоши значително в целия регион. Тероризмът, особено извършваният от така наречената Ислямска държава / Даеш, достигна до безпрецедентно ниво на интензивност, разпростира се в цялата съюзническа територия и представлява непосредствена и пряка заплаха за нашите нации и за международната общност. Нестабилността в Близкия Изток и Северна Африка допринася също за бежанската и мигрантската криза.“
В комюникето са подчертани и изброени дестабилизиращите действия на Русия.
„Дестабилизиращите действия и политики на Русия включват: продължаващата незаконна и нелегитимна анексия на Крим, която ние няма да признаем и призоваваме Русия да промени това; нарушаване на суверенните граници чрез сила; съзнателна дестабилизация на източната част на Украйна; мащабни противоречия с духа на Виенския документ и провокативни военни действия в близост до границите на НАТО, включително в районите на Балтийско и Черно море и Източното Средиземноморие;безотговорна и агресивна ядрена реторика и демонстриране на военна концепция; повтарящи се нарушения на въздушно пространство на съюзническа територия. В допълнение, военната намеса на Русия, значителното военно присъствие и подкрепата на режима в Сирия, съчетани със засиленото присъствие в Черно море, създават допълнителни рискове и предизвикателства за сигурността на съюзниците и проектират засилено влияние на Русия в Източното Средиземноморие.“
Като отговор на враждебните действия и намерения на Русия, лидерите на алианса подчертават, че ще засилилят политиката си на сдържане и отбрана чрез увеличаване на присъствието си на източния фланг. Алиансът потвърди разполагането на четири нови батальона в Полша, Литва, Естония и Латвия, като числеността на отделните бойни единици ще бъде между 800 и 1000 военнослужещи. От комюникето на НАТО също става ясно, че няма да има промяна в преустановяването на „цялото гражданско и военно сътрудничество с Русия“, което бе прекратено след анексирането на Крим. „Докато НАТО спазва международните си ангажименти, Русия наруши ценностите, принципите и ангажиментите си, което подкопава отношенията между НАТО и Русия, очертана в документите от 1997 г. и 2002 г., разрушава доверието в сърцевината на нашето сътрудничество и предизвиква фундаменталните принципи на глобалната и евроатлантическата архитектура на сигурността.“ В същото време в документа се подчертава, че Алиансът остава отворена врата за политически диалог с Русия и не търси конфронтация.
„Алиансът не търси конфронтация и не представлява заплаха за Русия. Но няма да правим компромиси с принципите, на които се крепи нашият алианс и сигурността в Европа и Северна Америка.“
Източник: http://bultimes.com/
