Снимка: Bloomberg |
Няма значение дали Русия не можеше или не искаше да увеличи доставките на природен газ за Европа през последните седмици. И в двата случая тя подкопава претенциите си за надежден доставчик. Тя също така подсили аргументите на най-важните си клиенти да намалят зависимостта си от контролираните от Москва доставки и да засилят вътрешните възобновяеми източници, пише енергийният стратег Джулиън Лий за Bloomberg.
Добре документираният недостиг на природен газ, от който понастоящем страда Европа, доведе до покачване на цените на газовите борси. В пика си през октомври те бяха почти шест пъти по-високи в сравнение с началото на годината. 14 енергийни доставчици в Обединеното кралство, продаващи газ и електричество на повече от 2 милиона клиенти, фалираха, притиснати между растящите разходи за закупуване на енергия и ограничените цени, които могат да начисляват на клиентите си.
Обещанията на президента Владимир Путин за повече руски газ за Европа помогнаха за 40-процентен спад от този пик, но оставяйки цените все пак три пъти и половина по-високи, отколкото в началото на януари – а дори още не е зима.
Недостигът на газ в Европа има много причини – намаляващо производство в Обединеното кралство и Холандия, растящо търсене след пандемията, неуспех при възстановяването на запасите след дългата и студена зима, която изчерпа запасите през април.
Но обвинителни пръсти бяха насочени и другаде.
Например към манипулациите на Русия, която задържа доставките, решена да осигури европейско одобрение за новия си тръбопровод под Балтийско море (Северен поток 2 – бел. прев.) Също към европейските комунални компании, които сега плащат неизбежната цена за оттеглянето си от дългосрочните договори с руския държавен монополист Газпром. Както и към европейските правителства, чието стремеж към възобновяема енергия с твърде малко внимание към изолация на сградите и посрещане на търсенето направи континента уязвим на проблемите с прекъсванията.
Тези, които обвиняват, има свои собствени цели. Независимо дали става дума за конкурентни доставчици на газ, които искат да ограничат продажбите на Русия за Европа, или за руски енергийни гиганти, които се стремят да създадат, поддържат и разширят пазари за собствените си доставки.
Но едно нещо е напълно ясно – досега през 2021 г. Европа не е получила толкова газ, отколкото се нуждае или иска от Русия. И причините за този недостиг имат по-малко значение от него.
Ситуацията в Германия илюстрира проблема. Газовите хранилища в страната бяха пълни на 71% на 27 октомври, според данни на Gas Infrastructure Europe. Но обектите, контролирани от Газпром чрез дъщерното му дружество Astora, които представляват почти една четвърт от капацитета за съхранение на Германия, бяха пълни само на 21%.
Газпром може и да е доставил целия газ, изискван по договорите му с европейските купувачи, но очевидно не е попълнил собствените си складове на континента.
Не трябва да е изненада, че той даде приоритет на запълването на хранилищата у дома в Русия – би било нехайство от негова страна да не го направи. Путин нареди на компанията да започне да зарежда своите европейски газови хранилища през ноември, когато местните обекти ще бъдат пълни. Това помогна за спада на европейските цени и облекчаването на непосредствените опасения, но с нищо не допринася за справяне с дългосрочните проблеми.
Ако Газпром просто не може да изпомпа достатъчно газ, за да запълва както вътрешните, така и задграничните си хранилища, европейските лидери трябва да се тревожат, че липсата на капацитет за производство на газ в Русия ще ги прави все по-уязвими на бъдещ недостиг.
Ако цялата криза е била част от сценарий на Кремъл за осигуряване на европейско одобрение за газопровода Северен поток 2 под Балтийско море, това също би трябвало да направи европейските лидери много загрижени. Те трябва да се запитат какво ще бъде следващото нещо в списъка на Путин? Премахване на санкциите, наложени след ареста на руския опозиционер Алексей Навални? Признаване на анексията на Крим?
Каквото и да е обяснението, европейският отговор трябва да бъде диверсификацията.
Трябва да се диверсифицират както източниците на природен газ – да, има роля за американския „Газ на свободата“ – така и енергийният микс.
Газът може да е необходим в продължение на години, за да запълни празнините, когато вятърът не духа или слънцето не пече. Но неспособността или нежеланието на Русия да доставя това, което е необходимо навреме, подрива претенциите ѝ да бъде надежден доставчик.
