Годината е 1991-ва, датата – 17 август. Група офицери от КГБ, твърдолинейни комунисти и висши съветски правителствени служители, които наричат себе си Държавен комитет за извънредно положение, предприемат действия за сваляне от власт на съветския лидер Михаил Горбачов. Два дни по-късно опитът на елитна военна част да превземе ключови сгради в Москва е осуетен след протести. Войниците се оттеглят, като един от мотивите е да се избегне кръвопролитие.
Събитията остават в историята на Русия като Августовския пуч. Това е опит за преврат и той се проваля. Усилията за свалянето на Горбачов се провалят на 21 август. Властта му обаче е фатално отслабена. Бъдещият президент на Русия Борис Елцин се издига в йерархията. Разклатеният вече Съветски съюз (СССР) ще претърпи своя окончателен колапс четири месеца по-късно.
На 24 юни 2023 г. няколко хиляди тежко въоръжени наемници, лоялни на т.нар. частна армия „Вагнер“ и нейния собственик Евгений Пригожин, обявиха поход към Москва. Президентът Владимир Путин в прав текст нарече действията им „нож в гърба“ и „предателство“.
Пригожин, бивш затворник и ресторантьор, е известен още като „готвача на Путин“. И се смяташе за изключително верен и близък на руския държавен глава.
Бунтът на Пригожин повдига много въпроси. Беше ли това опит за преврат и ако да, провали ли се той? Това ли е началото на края за Путин? А какво да кажем за войната в Украйна – конфликт, започнат от Русия, който доведе до стотици хиляди ранени и убити руснаци?
Мъглата се разсейва
Продължилите 24 часа събития, които разтърсиха президентството на Путин – най-голямото предизвикателство пред него за 23-те години, откакто е начело на Русия – приключиха късно вечерта на 24 юни. Тогава Кремъл обяви, че Пригожин се е съгласил да отмени похода си към Москва.
Съгласно сделката, обявена първо от белоруския диктатор Александър Лукашенко, Пригожин се е съгласил да отиде в Беларус, силите на „Вагнер“ се изтеглиха от южния руски град Ростов на Дон и прекратиха движението си към Москва. Руските власти обявиха, че прекратяват наказателното преследване срещу Пригожин за въоръжен метеж, обявено предния ден. В договорката също така се посочваше, че няма да има наказателно преследване срещу бойци от „Вагнер“, които са участвали в действията на ръководителя си.
Има по-висша цел: да се избегнат кръвопролития, да се избегне вътрешна конфронтация
„Има по-висша цел: да се избегнат кръвопролития, да се избегне вътрешна конфронтация, да се избегнат сблъсъци с непредвидими резултати“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по време на конферентен разговор с репортери късно вечерта на 24 юни.
След този момент Путин не е правил публични изявления. Всъщност последната му поява беше на 24 юни преди обед. Тогава президентът изнесе петминутна реч по телевизията, в която нарече Пригожин (без да споменава името му – б.р.) и неговите бойци „предатели“, които трябва да бъдат наказани. „Те ще отговарят за това“, закани се Путин.
Не е ясно къде всъщност е самият Пригожин. Последно на 24 юни се появиха две негови аудиосъобщения, разпространени чрез каналите на организацията му в Телеграм. Вечерта същия ден излязоха снимки с него от Ростов на Дон – хора си правеха селфи кадри с ръководителя на „Вагнер“.
Преврат или бунт
Евгений Пригожин беше трън в очите на руските командири в Кремъл в продължение на месеци, защото отправяше остри и агресивни критики за начина, по който Министерството на отбраната води войната в Украйна. Обвиняваше военното командване за периодична липса на подкрепа и доставки за „Вагнер“ и армията на фронтовата линия. Предизвика Путин и да обяви пълна мобилизация.
Целта да се опита да го свали ли е била?
Не е напълно ясно каква крайна цел е имал Пригожин, когато нарежда на хората си да превземат военни сгради в Ростов на Дон и да тръгнат след това на север в посока Москва. Появиха се непотвърдени съобщения, че Пригожин е бил подтикнат към действие, след като лагер на „Вагнер“ е бил атакуван от руската армия с ракети близо до украинската граница.
Игор Гиркин, бивш офицер от руското разузнаване, участвал в ранните години на подклаждания от Русия конфликт в Източна Украйна, нарече събитията преврат.
„Като цяло сега нямаше бунт. Имаше държавен преврат. Дали е приключил или не, скоро (може би още утре) ще разберем“, каза Гиркин в публикация в канала си в Телеграм на 24 юни.
Действията на Пригожин почти напълно отговарят на определението за бунт, твърдят военни експерти. В своето телевизионно изявление самият Путин определи случващото се именно по този начин.
С други думи, въпреки че Пригожин постави Путин пред най-голямото предизвикателство, откакто поема властта в Русия през 1999 г. , не е ясно дали е искал да свали руския лидер. Водачът на „Вагнер“ може да е целял свалянето от власт на други висши служители в Кремъл – като министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб на армията ген. Валери Герасимов. Пригожин е във вражда с тях, неведнъж е поставял под въпрос компетентността им и в даден момент успя да се пребори предпочитания от него генерал Сергей Суровикин да бъде поставен за кратко начело командването на войната в Украйна.
Фракциите в Министерството на отбраната, които не подкрепят Пригожин, се опитаха да неутрализират влиянието на собственика на „Вагнер“, като последният акт беше издаването на заповед всички бойци доброволци от т.нар. частна армия да подпишат договори с редовната руска армия. Това се случи в началото на юни.
Според Татяна Становая, която ръководи политическата консултантска компания R.Politik и е старши научен сътрудник в базираната в САЩ фондация „Карнеги“ за международен мир, Пригожин би загубил автономията си, ако бойците му бъдат подчинени на руското Министерство на отбраната.
В този смисъл това не е преврат и Пригожин настоя, че не организира такъв.
„Когато говорим за преврати, си представяме въоръжени мъже, които се втурват в Кремъл, за да арестуват или убият Путин и да поставят нов лидер“, пише в блога си Лорънс Фридман, почетен професор по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон. „В този смисъл това не е преврат и Пригожин настоя, че не организира такъв. Неговата цел е единствено да отстрани Шойгу и Герасимов, за да се прекрати стратегията на „месомелачката“, която те следват във войната.“
Руски военни блогъри разпространиха слухове, че Шойгу или Герасимов, или и двамата, може да бъдат сменени или поне изтикани в периферията, ако Путин се съгласи на сделка с Пригожин. Приблизително 24 часа след обявения край на бунта на „Вагнер“ нямаше никакви изгледи, че ще последват уволнения.
Но ако нещо се случи, ще е важно кой ще застане на тези постове. Една от възможностите е да се издигне Алексей Дюмин, бивш бодигард на Путин, който сега е губернатор на Тулска област. Друг потенциален кандидат за повече власт е Суровикин, любимият генерал на Пригожин. Той е и военният командир, който повежда елитната част в центъра на Москва през 1991 г. – преди военните да се оттеглят.
Идва ли краят на ерата на Путин
Паралелите със събитията от август 1991 г. стигат само дотук. Горбачов тогава е отслабен. Елцин – овластен. Съветският съюз престава да съществува през декември същата година.
Има още един исторически паралел, който и Пригожин, и Путин изтъкват независимо един от друг. Става въпрос за събитията от 1917 г., когато една деморализирана и очукана руска имперска армия рухва, разтърсвана от бунтове, докато в Русия е свален от власт руският цар и се проправя пътя за болшевишката революция няколко месеца по-късно.
През своите вече повече от две десетилетия на власт Путин се позиционира като опора срещу вълненията и противоотрова за хаоса, обхванал Русия през 90-те години на миналия век след разпадането на СССР.
Но неуязвимостта на Путин е опетнена с проточването на войната в Украйна. Сега Пригожин директно предизвика руския президент, не само на думи, но и на дела. Фактът, че няколко хиляди тежко въоръжени мъже от „Вагнер“ успяха да се втурнат почти безпрепятствено към столицата също е проблематичен за администрацията на Путин.
„Специализираните органи за вътрешна сигурност на Кремъл не успяха да отговорят на независима военна сила, превзела щаба [на Южния военен окръг в Ростов на Дон] и обявила настъпление към Москва; и бойците на „Вагнер“ вероятно биха могли да стигнат до покрайнините на Москва, ако Пригожин им нареди да го направят“, се казва в анализ от 24 юни на базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната.
Предизвикателството на Пригожин завърши с преговори, а не със стрелба. Путин нарече него и „Вагнер“ бунтовници и предатели. И все пак всички те изглеждат по същество оневинени. Засега „Вагнер“ остава мощна, добре въоръжена бойна сила.
Слабостта на Путин се показа и авторитетът му намаля
„Слабостта на Путин се показа и авторитетът му намаля“, пише в публикация в блога си Родрик Брейтуейт, посланик на Великобритания в Москва в периода между 1988 и 1992 г.
„Голяма част от детайлите все още са мътни. Десните екстремисти, които преди подкрепяха Пригожин, все още са наоколо. Не знаем какво наистина мислят войниците на терен или нещастният руски народ. Все още нямам представа как или кога ще си отиде Путин или кой ще го наследи“, написа той, добавяйки, че „краят на ерата на Путин със сигурност се вижда“.
„Това е предателство от някого, който му дължи кариерата си: бойното му куче се обърна срещу него“, каза в изявление Алиса де Карбонел, заместник-директор на Програмата за Европа и Централна Азия към Международната кризисна група.
„В света има консенсусно мнение, че Русия вече е преминала в ново измерение“, каза Сергей Марков, бивш съветник на Путин, в публикация в Телеграм. Според него сега Русия е страна, в която са възможни преврати. „Смята се, че кризата показа рязко отслабване на президента Путин. И че Путин в даден момент беше на ръба да бъде отстранен от власт.“
А войната в Украйна?
От другата страна на границата в Украйна, където вече 17-и месец Русия води война, събитията предизвикаха злорадство. Това едва ли е изненадващо, тъй като украинските официални лица се надяваха, че смутът в Русия ще повлияе на руската инвазия и ще позволи на украинските сили да се възползват от предимство в започналото в началото на месеца контранастъпление в окупираните територии.
„Пригожин унижи Путин [и] държавата и показа, че вече няма монопол върху насилието“, каза Михайло Подоляк, главен съветник в кабинета на украинския президент Володимир Зеленски, в публикация в Туитър.
Все пак е твърде рано да се каже какви ще бъдат последствията от бунта на „Вагнер“ в събитията на бойното поле в Украйна.
Контраофанзивата на Украйна, с която Киев се надява да обърне хода на войната, все още е в начална фаза. Украинските командири все още не са изпратили на терен по-голямата част от своите новооборудвани, обучени от НАТО бригади.
Междувременно силите на „Вагнер“ изиграха малка, но ключова роля в няколко настъпателни операции от началото на руската инвазция: в градската война за превземане на пристанището Мариупол, на градовете Северодонецк и Личанск в Луганска област, в битката за Бахмут, в която градът беше практически заличен след продължилите 10 месеца сражения. Пригожин казва, че 20 000 войници на „Вагнер“ са били убити в сраженията за Бахмут.
Експерти казват, че силите на „Вагнер“ сега може да играят по-малка роля, тъй като доставките на боеприпаси са ограничени и наемните бойци са притиснати да преминат под военното командване на редовната армия. Открит остава въпросът дали дисциплината или моралът сред руските сили на първа линия – вече основни системни проблеми за руската армия – ще бъдат допълнително подкопани от вътрешните сътресения.
И още нещо – в устрема си на север на руска територия бойците на „Вагнер“ успяха да свалят или повредят седем руски хеликоптера, както и командирски самолет Ил-22, което доведе до смъртта на 13 летци. А според сделката с Пригожин, обявена за първи път от Лукашенко, отговорните за това наемници трябва да бъдат освободени от отговорност. Ако това се случи, то вероятно ще предизвика гняв в руските командни структури.
„Всички разбират, че е и късмет, че са загинали толкова малко хора“, пише Сергей Марков. Според него, ако има втори бунт, „много повече ще умрат“.
„И ако нищо не се промени сериозно, ако причините за бунта бъдат изоставени, тогава вторият бунт ще бъде необходим“, добавя бившият съветник на Путин.
