Русия забрани на територията си 81 медии, базирани в Европейския съюз (ЕС), съобщиха световните агенции във вторник вечерта.
В забранителния списък попадат и две български медии – „Медиапул“ и „24 часа“.
Новината идва, след като през май тази година ЕС отне правата за излъчване в блока на четири руски информационни канала – РИА „Новости“, „Известия“, „Российская газета“ и „Гласът на Европа“. Според ЕС те са „пропагандни мрежи, свързани с Кремъл“, които разпространяват дезинформация за войната на Русия срещу Украйна.
Новата забрана на европейски медии в Русия идва в отговор на ограниченията, наложени от ЕС, съобщи руското външно министерство.
Сред 81-те медии, които влязоха в забранителния списък, са Агенция „Франс прес“ (АФП), германските „Дер Шпигел“ и „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, френските „Монд“ и „Либерасион“, испанското издание „Ел Паис“, австрийската държавна телевизия. Забранени са и българските „Медиапул“ и „24 часа“.
Медиите са базирани в общо 25 от 27-те страни членки на ЕС. Единствените държави, в които няма медии, забранени от Русия, са Хърватия и Люксембург.
Министерството на външните работи на Русия обвини забранените европейски медии, че „системно разпространяват неточна информация“ за руската инвазия в Украйна, която Москва нарича специална военна операция.
„Руската федерация нееднократно е предупреждавала на различни нива, че политически мотивираният тормоз над местни журналисти и необоснованите забрани на руски медии в ЕС няма да останат без отговор“, пише в изявлението на руското външно министерство.
То определя забраната на европейски медии като „огледална и пропорционална контрамярка“ на спирането на достъпа до руските информационни канали в ЕС.
Министерството добави, че ще преразгледа забраната, ако ЕС отмени своите ограничения върху руските агенции.
Заместник-председателката на Европейската комисия (ЕК) Вера Йоурова нарече забраната „абсурдна ответна мярка“.
Тя разкритикува „непрекъснатото нарушаване на свободата на медиите от страна на Кремъл“ и каза, че „пропагандните издания, финансирани от Русия за разпространяване на дезинформация като част от руската военна доктрина, не приличат на независими медии“.
Говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър каза, че този ход е още един знак за репресиите на руското правителство срещу журналистиката.
„Те се страхуват собственият им народ да чуе истината за действията на Русия вътре в Русия“, каза Милър.
Австрийското външно министерство също разкритикува решението на Москва и го нарече „поредната, макар и не изненадваща стъпка на [руския президент Владимир] Путин да потисне медийния плурализъм“.
Главната редакторка на „Медиапул“ Стояна Георгиева публикува позиция на сайта на медията, в която пише, че „жестоката цензура и преследването на всеки по-независим глас вътре в Русия, са съпроводени с мащабна и щедро финансирана кампания на руските власти за завладяване на общественото мнение в демократичния свят“.
Според Георгиева включването на „Медиапул“ в забранителния руски списък „лишава читателите на руска територия от един професионален и качествен източник на новини и анализи за войната на Русия в Украйна“.
Откакто Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна, в Русия са блокирани над един милион уебсайта, включително социалните платформи Фейсбук, Инстаграм и Екс (бившия Туитър). Спрян е и достъпът до редица уебсайтове на независими медии, включително Радио Свободна Европа (RFE/RL).
За да заобиколят тези ограничения, руснаците често използват VPN услуги. Властите обаче редовно блокират и тях.
