Руският президент Владимир Путин. Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg |
„Ямал-Европа“, най-дългият газопровод в Европа, обикновено транспортира руски природен газ по суша до – а не от – Германия. През последната седмица обаче съоръжението основно пренася руски газ от Германия обратно към Полша. Целта? Справяне с недостига на енергия, докато температурите падат до минус 10 градуса по Целзий и Русия прекъсва доставките на газ, пише Deutsche Welle.
Анализатори предупредиха, че руският президент Владимир Путин може да използва енергията като оръжие, ако полемичният газопровод „Северен поток 2“ бъде завършен и въведен в експлоатация.
Всъщност Путин вече го прави.
На 21 декември Русия спря доставката на газ през „Ямал-Европа“, което веднага уплаши пазарите. Цената на газа в газовия хъб в Нидерландия за доставка през януари скочи до 160 евро от 100 евро на 9 декември. Силното търсене на газ в Азия също е подхранвано от скока в цените. Потребителите в Европа ще усетят някои от увеличенията в цената през 2022 г., което ще допринесе за ускоряващата се инфлация в региона.
Според Germany Network Agency две трети от внасяния в Германия газ идва от Русия и бившите съветски страни по газопровода „Ямал“, който минава през Русия, Беларус, Полша и Германия. Капацитетът му достига 32,9 милиарда кубически метра газ годишно. През 2020 г. 23% от руския газ достига до Германия именно чрез този газопровод с дължина от 4107 км.
Притеснително е, че цената на газа на фючърсните пазари също се покачва. Цените за януари 2023 г. вече достигат 90 евро за мегаватчас, ясен сигнал, че пазарът очаква доставките на европейски газ да останат ниски до края на тази зима и че няма да има особено увеличение на руския газ през лятото, с което да бъдат запълнени хранилищата за следващата зима, посочва DW.
Путин обвинява Германия
Владимир Путин обвини вносителите на газ от Германия и Франция за намаления транзит на „Газпром“ и неуспеха им да подпишат дългосрочни договори за доставка. Те биха могли, според него, да облекчат ценовия натиск, като премахнат пречките пред завършването на газопровода „Северен поток 2“, който през Балтийско море. Работата около газопровода се сблъсква със силни геополитически насрещни ветрове.
„Те режат клона, на който седят“, изтъква Путин пред руски медии.
„Газпром“ изпълнява дългосрочни договори, но на практика е спрял да продава газ на спот пазара и не е резервирал допълнителен капацитет за газопроводите или не използва напълно това, което вече е резервирал.
Защо прави това е въпрос, който подлежи на спекулации. От една страна, някои наблюдатели могат да посочат факта, че в момент на силно застудяване в Русия „Газпром“ може да предпочете да запази газа си за вътрешни нужди.
Отоплителният сезон в европейската част на Русия започна в средата на септември. Страната също така премина към стратегия, която залага на стойността пред обема.
Тъй като Полша няма да продължи дългосрочните си договори за транзит на газ с „Газпром“ след изтичането им догодина, а Украйна остава трън в очите на Русия, от гледна точка на Кремъл е от първостепенно значение да направи каквото е необходимо, за да реализира „Северен поток 2“ и да накара Германия да се придържа към сделката.
Защо да резервира допълнителен капацитет другаде? И защо да не покаже на Запада колко му е нужна сигурността на евтиния руски газ?
Руският вицепремиер Александър Новак изтъкна, че Европа пропуска допълнителни руски доставки поради забавяне на строежа на „Северен поток 2“. „Европейските лидери направиха грешки при намаляването на използването на дългосрочни сделки за доставка“, каза той пред руския държавен телевизионен канал „Россия-24“. „Всички проблеми в Западна Европа са създадени от тези страни и няма нужда да се обвинява „Газпром“ за това. По-добре да се погледнат в огледалото“, добави Новак.
И в това се крие проблемът: за Русия и предишните германски правителства „Северен поток 2“ беше изключително търговско предприятие. Сега е напълно очевидно, че това не е така.
Полша и Украйна обвиняват Русия
Миналата седмица полското правителство обвини Москва, че е спряла доставките през „Ямал-Европа“, заявявайки, че „Газпром“ е участвал в „манипулация“.
Операторът на украинската газопреносна мрежа заяви в петък, че Русия изпраща по-малко газ за Европа през Украйна, отколкото е договорено в транзитния договор. „Газпром“ и Украйна подписаха петгодишно споразумение за транзит на руски газ към Европа в края на 2019 г.
Украйна има свободен транзитен капацитет, приблизително два пъти по-голям от този на „Северен поток 2“, но „Газпром“ не го използва.
Чиста политика
„Когато властите в Кремъл вижда признаци на слабост и политическа незрялост от страна на своите предполагаеми противници, те просто не могат да устоят на порива да атакуват, независимо от стратегическите щети за Руски по отношение на дългосрочните интереси“, споделя пред DW бившият дипломат на ЕС Албрехт Ротахер.
„Първо, те не харесват неопитното и учещото на морал ново германско „светофарно“ правителство и по-специално Зелените, които — ако успеят да прокарат политиките си по изменение на климата — биха застрашили руския бизнес модел, базиран на изкопаеми горива“, изтъква Ротахер. „Оттук и желанието да се демонстрира „кой е вълкът в гората“ и да се преподава урок по енергийната политика, когато зимата е най-студената за Централна Европа, а търсенето е най-високо и когато слънчевите панели са затрупани от снега, а вятърът не духа“, добавя той.
Бенджамин Л. Шмит, старши сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика, също недвусмислено осъжда това, което Кремъл прави от месеци. „Това е употреба на енергията като оръжие от страна на Кремъл срещу Европа“, изтъква той.
Анна Микулска, енергиен експерт от Baker Institute for Public Policy, се съгласява с това твърдение: „Русия се опитва да създаде трудни условия на газовия пазар в Европа, без да е необходимо да се обръща към явни геополитически действия“.
„В известен смисъл всеки от тези елементи — нива на съхранение, доставка само на договорени обеми и сега обратни потоци към Полша — са търговско приемливи. Но, когато се комбинират и предвид контекста на много затегнат и недостатъчно снабден пазар на газ в Европа, тогава могат да се появят съмнения относно строгите пазарни сделки на „Газпром“, посочва Микулска.
