В „История на Пелопонеската война“ Тукидид разказва за една любопитна среща между представители на Коринт и Спарта. Коринтяните обясняват на спартанците защо Атина е по-силна от тях.
В аргументите има следното изречение: „Те (атиняните – б. а.) са новатори и съобразяват бързо, както осъществяват бързо и своите идеи, а вие запазвате онова, което сте придобили, не изнамирате нищо ново не осъществявате на дело дори онова, което е необходимо*.“
Обяснението продължава все в тази посока.
В крайна сметка коринтяните обясняват на Спарта, че Атина е пълноценно разгърнато общество, с толерантност, комуникации, откритост и включване на чуждото, динамики, гъвкава политика и пр.
Спарта може да печели във войната, но дългосрочно тя няма бъдеще
Докато Спарта, обратно, въобразява себе си като военна машина и е застинала завинаги в този образ. И така започва да деградира, отпусната, депресивна и мрачна е. Това няма да й попречи да печели във войната. Но дългосрочно, замръзнала във военната си поза, тя няма бъдеще.
Същият сюжет, но днес
Този епизод се повтаря периодично от експерти по международни отношения, когато се анализира виталност или дегенерация при т. нар. велики сили.
Този подход има отношение към разпада на СССР, а преди това на Османската империя и на други имперски тела. Обяснява в немалка степен хилядолетния успех на Рим. Подсказва защо Великобритания се прощава с колониалния си период, но остава велика сила. Разказът има пряко отношение и към въпроса за силата на Русия днес.
Русия несъмнено е опасна до граници, които не бяха достигани след Кубинската криза. Но силна ли е Русия?
Русия е дегенеративно ускорена, но това невинаги се вижда, защото е изместено от образа на „опасната Русия“
Типологически Русия наподобява Спарта и няма общо с Атина по Тукидид. Тя поддържа профил на уродливо общество от ниски социални нива до върха на политическата си система. Но има заплашителна военна гримаса и амбиции. Анализирана и преценявана в тези параметри тя е дегенеративно ускорена, тъй да се каже. Това невинаги се вижда, защото е изместено от образа на „опасната Русия“.
В академични изследвания в САЩ въпросът за Русия се разглежда и в този план. Как се мери силата на една велика сила и каква е силата на великата сила Русия? Отговорът остава същият: опасна не означава силна, величието се свежда до опасности и заплахи.
Например в България са опасни персонажите от криминалните хроники, но колко са силни? Опасна е Северна Корея, но силна? Опасност и заплаха е метеорът, който в „Меланхолия“ на Ларс фон Триер се очаква да сложи край на Земята, но силен ли е?
Една военизирана империя
Русия е замръзнала в модуса на военизирана империя и няма да помръдне от него, това вече е необратимо.
Обратно, изследванията за сила, виталност, перспективи, устойчивост и т.н. показват, че силата не е в заплашителните жестове. Оценена по критерии за съвременно общество, Русия обитава маргиналиите на историята, по ръба на социеталната катастрофа. Нейните обществени потенциали, моторните социетални сили, са стопени вътрешно, а с прекъсването на отношения с развития Запад, са блокирани още по-радикално отвън. Това е основен критерий в изследванията на РАНД и други експертни групи.
Русия може да се върти в съновидението за т.нар. „Руски свят“ (Русский мир). Но при нестихващи репресии и произвол на Кремъл това е свят без общество, жива утопия.
„Общество“ означава преди всичко свободни, предприемчиви индивиди и предпоставки те да бъдат такива. Модерните общества предполагат разгърнати условия за индивидуално развитие, от които следва и развитието на обществените системи (пред тази дилема е изправен Китай). Тези характеристики са вързани в кръг и се усилват, за да породят спирала на развитие, която генерира силата на обществата.
Обичайните неща, които изобщо не са обичайни
Дори Русия да има предприемачество, то има патологичната форма на олигархичен тип организирана престъпност. Дори да има образование, то е абстрактно, разсеяно и асоциално по Обломов. Дори да има приходи в националния бюджет, те се генерират от примитивно преяждане с природни ресурси. Дори да има обществена солидарност, тя се надува от внушения за заплаха отвън. Дори там да живеят 140 милиона, те в голямата си част са инертна маса, втрещена от митове за величие. Дори да има развит елит, той е натъпкан в два града с население от 15 милиона.
А отсъства и всичко останало, с което едно силно общество живее в устойчиви ритми: любопитство, експериментиране, комуникации със света, търпимост и въвличане на чуждото по естествен път и прагматични причини.
Русия няма общество в съвременен смисъл
С две думи: Русия няма общество в съвременен смисъл, има фрагменти от социален свят, които с помощта на политическата система, са подложени на още-от-същото, тоест още деградация. С войната в Украйна обществената деградация се издига до статус на политически проект, изпълняван от пропагандната машина.
Какво е бъдещето на Русия
Колко опасна е Русия, ако се приеме нейната дисквалификация като съвременно общество? Може да е много опасна, може най-вече да бъде заплаха, но не може устойчиво да поддържа това състояние. Зад отчаяната военна поза трябва да има обществена плът със стабилно кръвоснабдяване. Такава няма и това се вижда без анализи.
Разпадът на СССР не води до промяна в обществото на Русия. Руският свят и неговата безкрайна душа няма как да помръднат, те няма да са те, ако влязат в полето на историческите динамики. Светът вътре си остава същият – едно общество пред зачатие, неструктурирано, хилаво, без сериозни социални институции, но с алкохол и корупция.
Опитите да се помогне на Русия в този аспект са неудачни. С представителства на Кристиян Диор и Порше не се асистира раждане на общество. Това политическо тяло ще се срине в себе си, ще имплозира, поради липса на обществена плът. Дотогава обаче трябва да бъде обект на класически политики по възпиране и сдържане (deterrence/containment) по модифицирани схеми от Студената война. И всичко друго е безотговорно.
* Откъсът е цитиран по превода от 1979 година.
** Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
