Снимка: EPA/VALDA KALNINA
|
В ексклава Калининград на Балтийско море руската армия симулира атаки с ракетната система „Искандер-М“, способна да носи ядрено оръжие. По данни на руските военни около 100 войници тренират с 20 превозни средства. Били са симулирани единични или масирани изстрелвания, за да се ударят вражески ракетни системи, летища, бункери или войски.
„Искандер-М“ може да изстрелва крилати ракети или обикновени ракети на разстояние до 500 километра. От Калининград това дава възможност за достигане на Варшава, Берлин и други столици.
През февруари лидерът на Кремъл Владимир Путин постави ядрените си сили в повишена готовност. Той заплаши със „светкавично“ отмъщение, ако НАТО се намеси в конфликта в Украйна.
Западните наблюдатели предполагат, че руската държавна телевизия в момента работи за подготовката на обществеността за използването на ядрени оръжия. Руският журналист и носител на Нобелова награда за мир Дмитрий Муратов предупреди във вторник в ефир: „От две седмици чуваме от телевизионните екрани, че ядрените шахти трябва да бъдат отворени“.
Наближаващото присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО накара Кремъл на няколко пъти да заплаши с ядрено въоръжаване в Калининград. Според медийни публикации Финландия възнамерява да подаде молба за членство в трансатлантическия отбранителен съюз още на 12 май.
В шведския парламент също има мнозинство, което подкрепя подобна стъпка. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг вече заяви, че молбата за членство на двете страни ще бъде разгледана бързо и с положителен резултат.
Присъединяването на двете държави към Алианса ще бъде от голямо стратегическо значение. Поради това Русия вече обяви „сериозни последствия“, ако се стигне до там. В такъв случай руските сухопътни, морски и военновъздушни сили ще бъдат подсилени и вероятно в региона ще бъдат разположени ядрени оръжия – въпреки че има данни, че Русия вече е преместила такива оръжия в Калининград.
Правителството в Москва е наясно, че присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО би променило значително стратегическия баланс в района на Балтийско море, коментира DPA.
Особено балтийските държави, които се смятат за слаби звена на НАТО, ще бъдат укрепени. На неотдавнашна пресконференция с германската си колежка Аналена Бербок министърът на външните работи на Литва Габриелиус Ландсбергис изтъкна значението на присъединяването на двете балтийски държави към НАТО.
Когато Швеция и Финландия станат членки на НАТО, вътрешното море (Балтийско) може да бъде много по-добре защитено, каза Ландсбергис, имайки предвид важните търговски пътища, особено за балтийските държави. Например за доставките на втечнен газ най-важният маршрут е именно Балтийско море. А тези доставки стават все по-важни, тъй като балтийските държави искат да станат независими от руските енергийни източници възможно най-бързо.
Естония, Латвия и Литва са в чувствително географско положение. Литва, най-южната от балтийските републики, граничи с руския ексклав Калининград. Тук се намира и така нареченият Сувалски пролом, който се смята за ахилесовата пета на НАТО. Литва, а оттам и целият балтийски регион, е свързана с Полша само с коридор с дължина 65 км. На запад се намира Калининград, а на изток – руският съюзник Беларус.
От друга страна, Финландия има граница с Русия с дължина около 1300 км и като член на НАТО би променила значително баланса на силите в региона. Полуостров Кола е от стратегическо значение за националната сигурност на Русия; тук е разположен и руският Северен флот, а Санкт Петербург е само на около 170 км от финландската граница.
