През 2015 г. Панайот Стефанов е студент по журналистика и трябва да изкара стаж в медия. Никоя не успява да го привлече, затова решава да си създаде собствена заедно със състуденти. И то медия за култура.
Така се ражда „Нула32“ – безплатно културно списание, базирано в Пловдив. Тази година то навършва десетилетие.
През това време Стефанов и колегите му с различен успех кандидатстват за финансиране от Националния фонд „Култура“ (НФК) – основната институция, през която независимите културни организации в България могат да получат подкрепа от държавата, за да се развиват.
При последното си кандидатстване през 2024 г. проект на списанието е одобрен за финансиране. Но окончателните резултати излизат чак в средата на декември.
„Нула 32“ все повече набляга на други източници на приходи – абонаменти, рекламна дейност, онлайн магазин, вместо на държавна подкрепа. Но много други организации не могат да си позволят това. През 2024 г. списанието до последно не знае дали ще получи финансиране – научава в момент, когато вече трябва да мисли за отчитането на проекта.
„Почти всяка година има забавяне, но може би това беше най-дългото“, казва Стефанов пред Свободна Европа. И добавя, че „тази непредвидимост на фонда може да изиграе лоша шега“ на творците, които разчитат на НФК – включително да постави в риск съществуването им.
През последните 5 години НФК получава в пъти повече пари в сравнение с преди. Те може още да не са достатъчни, но не само това, а начинът, по който се разпределят, пречи на изграждането на дългосрочна стратегия за развитието на културата, казват хора от сектора.
На този фон само през последната година НФК смени трима изпълнителни директори. Сегашният – Красимир Димитров, свързан с ИТН, беше назначен преди няколко седмици – временно и без конкурс, каквито са изискванията.
Свободна Европа изпрати въпроси по тези теми до НФК. Оттам не отговориха на имейлите ни, но изпратиха отговори на запитване, направено по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Ето как всичко това се отразява на културния сектор.
Какво е НФК и как работи
НФК е създаден през 2000 г. под шапката на Министерството на културата. Преди коронавирусната пандемия програмите на НФК бяха отворени само за частни културни организации. Тогава фондът разполагаше с много малък бюджет – за 2019 г. например той е малко над 1,5 млн. лева.
В периода от 2020 до 2022 г. получи над 68 млн. лв. допълнителни средства. Те дойдоха извънредно от Европейския съюз (ЕС) за възстановяване на културния сектор от пандемията. Десетки милиони бяха предвидени за фонда и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) – но за тях след малко.
За да разпределя парите, които получава от министерството, НФК прави конкурсни програми – за дебюти, за критика, за мобилност и други. Културните организации и независимите артисти кандидатстват, а ако проектите им бъдат одобрени, получават пари за реализацията – често в срок до 1 година. После следва отчет. Програмите трябва да се провеждат по предварителен график, но почти винаги има забавяния.
Друг проблем е, че от пандемията насам програмите на НФК вече не са резервирани само за независими културни организации и артисти – по тях могат да кандидатстват и културни институти, които се издържат от държавния бюджет.
„Това е неравна конкуренция и създава излишно напрежение между две страни в културния живот, които иначе трябва да си взаимодействат“, казва Стефанов.
Опитът на една организация
През 2021 г. „Нула32“ за пръв път получава финансиране от НФК – 45 хиляди лв. С част от тях увеличава екипа си с двама души, наети на половин работен ден. През 2022 г. трябва да ги освободи. Причината е, че списанието не е одобрено по нито една програма на фонда. Изкарва годината „на мускули“, като разчита основно на рекламните си партньори.
През следващата 2023 г. получава малко над 36 хил. лв., а през 2024 г. – 20 хил. и то с голямо забавяне.
„Няма как само с пари от НФК да се създава дългосрочна стратегия и устойчив продукт“, казва Стефанов и добавя, че фондът позволява твърде нисък процент от финансирането да се използва за структурни и административни разходи – а те са ключови, за да може организациите да съществуват.
Заради неустойчивия и непредвидим модел на държавната подкрепа чрез фонда, амбицията е списанието да стане напълно независимо от публичните пари.
„Обмисляме да спрем да кандидатстваме, защото имам усещане, че това е някаква руска рулетка. Независимо какво правиш и какви усилия полагаш, трудът ти не се оценява адекватно“, добавя той.
В същата ситуация като „Нула32“ се оказват и много други културни организации, които не могат – а и не искат – да разчитат на държавното финансиране.
Защо става така
През 2024 г. средствата за НФК бяха 8,6 млн. лв., а като допълнителни пари в държавния бюджет бяха предвидени още 9,7 млн. Пари от ЕС вече нямаше.
Кандидатстването по програмите беше отворено чак през лятото, когато част от творците са в отпуск, а други са в най-натоварения си период – в сезона на летните турнета. Сроковете бяха много кратки, а резултати имаше наесен. Допълнителните пари НФК си поиска съвсем в последния момент – през декември.
Представители на културни организации, с които Свободна Европа разговаря, казват, че това забавяне се отразява стресово. Тяхната дейност не спира, докато чакат резултати, но не знаят ще могат ли да я финансират.
Забавянето през 2024 г. се обясни най-вече с промените в ръководството на фонда. Предишният изпълнителен директор Сава Драгунчев беше отстранен през април 2024 г., а на негово място беше избрана Диана Желязкова. На свой ред тя беше сменена от Красимир Димитров през февруари тази година.
В отговор на въпрос от Свободна Европа НФК не даде ясна причина защо се е наложило забавянето. От фонда казаха само, че повече от половината от финансирането им е постъпило в края на годината.
От два независими източника Свободна Европа научи и за проблеми при разпределянето на допълнителните средства – споменатите 9,7 млн. лв. Според тях през декември 2024 г. вместо парите да бъдат разпределени по различните програми пропорционално, е имало такива, по които нито един проект не е получил финансиране. Това обикновено не е практика. На въпрос по темата НФК каза, че парите са били разпределени според правилата.
Проблем има и с намирането на експерти, които оценяват проектите. Хора, които често се занимават с това, казват пред Свободна Европа, че намират за проблем факта, че управителният съвет на НФК може да промени оценката им на проектите.
Невъзможните пари по ПВУ
НФК очакваше да получи десетки милиони по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Той предвиждаше близо 80 млн. лв. за фонда по осем програми за периода 2023 – 2026 г. Преди няколко седмици обаче вицепремиерът Томислав Дончев каза, че България няма да получи ново плащане по Плана – не са направени нужните реформи.
Пред Свободна Европа изпълнителният директор на НФК от 2022 до 2024 г. Сава Драгунчев каза, че още през пролетта на 2024 г. срещу него е имало политически натиск да не отваря програмите за кандидатстване по ПВУ. Въпреки това той е пуснал две от тях на обща стойност 25 млн. лв.
През април 2024 г. Драгунчев беше отстранен заради конфликт на интереси. Той смята обвинението за изфабрикувано и казва, че е бил уволнен заради програмите по ПВУ. По тях кандидатстваха над 200 проекта, но през юни – след отстраняването на Драгунчев, конкурсите бяха прекратени.
Следващата директорка Димитрова стартира нови програми по ПВУ. Има одобрени проекти, но още не е подписан нито един договор.
Преди няколко седмици беше назначен нов изпълнителен директор на НФК – Красимир Димитров. Той е част от екипа на лидера на ИТН Слави Трифонов. Назначението му дойде месец след като новият министър на културата Мариан Бачев – също от ИТН, встъпи в длъжност.
Правилата предвиждат директорът на фонда да се назначи след конкурс. Свободна Европа попита МК дали такъв е бил проведен и кои са били другите кандидати, но не получи отговори.
