Следственият комитет на Русия официално потвърди смъртта на ръководителя на наемническата групировка „Вагнер“ Евгений Пригожин.
В сряда вечерта самолетът на частната руска военна групировка „Вагнер“ катастрофира северно от Москва. Пригожин поведе кратък бунт срещу официалната власт в Москва преди два месеца. Катастрофата повдигна въпроса дали Кремъл не е поръчал инцидента като отмъщение.
На 27 август комитетът съобщи, че всички 10 жертви на катастрофата с частен самолет на 23 август са идентифицирани и че самоличността им „съответства на полетния списък“.
По-рано руските власти съобщиха, че Пригожин и полевият командир на „Вагнер“ Дмитрий Уткин са били вписани като пътници на полета, който е пътувал от Москва за Санкт Петербург.
Причината за катастрофата не е установена. Разследването все още не е съобщило и основната версия по която работи. В Telegram и в медиите сима различни версии, включително за експлозия на борда или за това, че самолетът е бил свален от системите за противовъздушна отбрана.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза на 25 август, че катастрофата е „трагична“ и отхвърли обвиненията за нечиста игра на Кремък като „абсолютна лъжа“.
62-годишният Пригожин оглави въоръжен бунт срещу руските военни лидери на 23-24 юни. Неговите бойци напуснаха позициите на които се биеха срещу Украйна, превзеха за кратко южния град Ростов на Дон и започнаха поход към Москва. Пригожин поиска отстраняване на министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов.
Бунтът дойде след месеци на интензивни публични борби с военното ръководство на Русия относно военната стратегия в Украйна и доставките на боеприпаси.
Краткото въстание беше най-сериозното предизвикателство за президента Владимир Путин през повече от две десетилетия на власт.
След бунта местонахождението на началника на Вагнер беше загадка. Смяташе се, че той се движи между Русия и Беларус, където войските на Вагнер създадоха лагери за обучение на беларуските въоръжени сили. На 28 юли Пригожин беше заснет в кулоарите на срещата на върха Африка-Русия в Санкт Петербург да се ръкува с помощник на президента на Централноафриканската република.
Тогава Путин обвини Вагнер в коварен „удар в гърба“ и потвърди, че руското правителство е предоставило на Вагнер финансиране в размер на над 1 млрд. долара през предходната година.
