Снимка: Bloomberg LP |
През 1918 година съветският революционер Лев Троцки казва на изумените западни кредитори по повод отхвърлянето на руския външен дълг: „Господа, бяхте предупредени!“
Той им напомня, че отказът за погасяване на дълга от царската епоха е една от основите на манифеста по време на провалената революция през 1905 година. Над 1 век по-късно Русия е на ръба на нов фалит, но този път предупреждение нямаше, пише в свой материал Ройтерс.
Малцина очакваха, че нападението на Русия срещу Украйна ще предизвика такъв яростен отговор от Запада, който прекъсна почти всички връзки на Русия с глобалната финансова и разплащателни системи. Ето и обзор на основните събития, свързани с дълга през последните 100 години:
1918 г.: Отхвърляне на дълга
Малко преди революцията от 1917 г. Русия е най-големият кредитополучател в световен мащаб, след като тегли огромни суми, за да финансира своята индустриализация и железопътна мрежа. Но болшевиките виждат, че царската индустриализация загърбва интересите на работническата класа и отхвърлят целия чуждестранен дълг.
Те казват: „Няма да платим и дори да можехме, пак нямаше да го направим“. И това е политическа заявка, казва Хасан Малик, старши анализатор в Loomis Sayles и автор на книгата „Банкери и болшевики: Международни финанси и руската революция“.
Въпреки усилията на Троцки да предупреди всички фалитът шокира света, особено Франция, чиито банки и граждани губят огромни суми пари.
„Инвеститорите не взеха заплахата сериозно, защото смятаха, че от нея ще пострадат и самите болшевики,“ казва Малик. По негови изчисления задълженията са били на стойност най-малко 500 млрд. долара при цени от 2020 година, може би дори повече.
Москва признава част от тези задължения едва в средата на 80-те.
1991 г.: СССР до Русия
След разпадането на Съветския съюз през 1991 година Русия спира да обслужва част от чуждестранния си дълг, който наследява от бившите съветски републики.
Андрей Вавилов, заместник-финансовият министър на Русия между 1994 и 1997 г., заяви, че в края на г. година Руската федерация е имала дълг от около 105 млрд. щатски долара от Съветската епоха, а собствените ѝ задължения са били за около 2,8 млрд. долара.
Парижкият клуб признава Русия за страна кредитор защото приема наследения дълг, пише Вавилов в своята книга „Руският обществен дълг и финансовите сривове“. През 1996 г. Русия се договаря със страните да преструктурира дълг от 28 млрд. доалра и получава разрешение да прехвърли основните плащания от Съветската епоха за следващото десетилетие.
Но поради последвала финансова криза Москва успява да изчисти задълженията си от този период едва през 2017 година.
1998 г.: Фалит и финансова криза
До 1997 г. сривът на цените на петрола намали приходите от руския износ. Външният дълг, който беше близо 50% от БВП през 1995 г., се е увеличил до 77% през 1998 г., според Вавилов, който обвини за това огромните заеми от МВФ и Световната банка.
Русия събира много малко данъчни приходи и разчита на краткосрочни държавни облигации, за да покрива разходите. Но става все по-трудно да ги прехвърля и скоро трябваше да харчи все по-големи суми за защита на рублата.
„Колкото повече правителството настояваше, че ще застане зад валутата и ще изплати дълговете си, толкова повече инвеститори заключиха, че е време за продажба“, казва Крис Милър в книгата си „Путиномика: власт и пари във възраждаща се Русия“.
Месец преди фалита МВФ събра пакет от помощ от 22,6 млрд. долара, но „пазарът очакваше обявяването на допълнителни 20 млрд. долара“, пише Мартин Гилман, представител на МВФ в Москва по това време в книгата си „Без прецедент, без план: Дефолта на Русия от 1998 година“.
На 17 август 1998 г. Русия развя бялото знаме и обезцени рублата, като обяви, че вече не може да плаща дълг в рубли, и въведе тримесечен мораториум върху някои външни задължения. Руските банки, които бяха инвестирали значителни суми в държавни облигации и имаха широка валутна експозиция, също се сринаха.
