Полицията в Грузия използва сълзотворен газ, лютив спрей и водни оръдия срещу протестиращите в центъра на Тбилиси късно във вторник. Това се случи, докато депутатите в парламента обсъждаха законопроекта за чуждестранните агенти.
Протестите се случват на фона на предупреждения, че законопроектът наподобява този, използван в Кремъл за заглушаване на опозицията. Той беше предложен в началото на 2023 г., но беше отхвърлен след бурни протести. Година по-късно той беше предложен отново и беше приет на първо четене.
Приемането на законопроекта може да попречи на приемането на Грузия в Европейския съюз (ЕС), след като тя получи статут на държава-членка през декември. Великобритания и САЩ също се обявиха срещу него, докато Унгария и Русия го защитиха.
Във вторник вечерта хиляди демонстранти останаха по улиците дори след като полицаи се опитаха да разпръснат протеста със сълзотворен газ и водни оръдия.
По-рано част от протестиращите се опитваха да попречат на депутатите да излязат от задния вход на парламента, а полицията използва палки и лютив спрей, за да им попречи. Вследствие на сблъсъците има арестувани и ранени, като броят им е с неизвестен.
Ако бъде приет, законът ще изисква от организациите и групите да се регистрират като „чуждестранни агенти“, ако получават повече от 20% от финансирането си от чужбина.
Демонстрация и контрадемонстрация
През последните две седмици десетки хиляди хора протестираха срещу законопроекта, предложен от управляващата партия „Грузинска мечта“. На 29 април тя организира голяма контрадемонстрация, в която се включиха хора от цялата страна.
Местни медии цитираха висш представител на управляващата партия, който казва, че тя е осигурила транспорт на свои поддръжници, за да участват в демонстрацията. Въпреки това той съобщава, че те са там по свое желание.
Бившият министър-председател – Иракли Гарибашвили, в момента председател на „Грузинска мечта“, и други партийни лидери казват, че законът има за цел да повиши прозрачността на неправителствените организации и борбата срещу така наречените от нея „псевдолебирални ценности“, налагани от чужденци.
Противниците на законопроекта от грузинската опозиция и гражданското общество обаче го наричат „руски закон“. Президентката на страната Саломе Зурабишвили каза, че ще наложи вето, ако той бъде официално приет на трето четене, както се очаква. Правителството обаче има нужният брой гласове, за да отхвърли ветото.
Отношенията с Русия
Споровете и протестите за законопроекта насочиха вниманието към несигурните отношения на Грузия с Русия.
Антируските настроения в Грузия често са силни. Москва все още контролира около една пета от грузинската територия, като по-голямата част от нея беше завзета по време на кратка война през 2008 г., която привидно беше свързана с усилията за отцепване на два североизточни региона – Абхазия и Южна Осетия.
Въпреки че правителството продължава да е против руската окупация и също така подкрепя Украйна във войната ѝ с Русия, то също предприема стъпки, за да се сближи икономически с Москва. Заради това опозицията смята, че основателят на „Грузинска мечта“ Бидзина Иванишвили използва влиянието си, за да тласне страната в проруска посока.
„Изглежда, че в момента Грузия се намира между авторитаризма и възможността да стане част от Европа“, каза Корнели Какачия – ръководител на мозъчния тръст Грузински институт по политика.
Според него социологическите проучвания показват, че по-голямата част от грузинската общественост подкрепя присъединяването на страната в ЕС, а това засилва усещането ѝ, че „Грузинска мечта“ вече не представлява нейните интереси.
На 29 април двама американски законодатели също предупредиха, че законопроектът е огледален на този, прокаран от руския президент Владимир Путин, нарекоха го „изключително тревожен“ и призоваха грузинското правителство да се вслуша в народа си и да го отмени.
Обсъждането на законопроекта на последно, трето, четене е насрочено за 17 май.
