Около 9 ч. сутринта в сряда Община Варна получава сигнал, че бюстът на граф Николай Игнатиев в центъра на града е свален от постамента си. Това е втора подобна акция срещу паметника, след като през 2023 г., ден след националния празник Трети март, той осъмна залят с бяла боя.
Досега най-често обект на протестни действия са били монументи от съветския период като Паметника на Съветската армия в София, чийто демонтаж започна през декември и по-късно беше спрян от съда. През последните дни се заговори и за премахване на паметника на Червената армия в Пловдив – Альоша.
Граф Игнатиев обаче е свързван с освобожденската епоха в България по време на имперска Русия. Той е определян от историци едновременно като емблематична и противоречива фигура по отношение на политиките си спрямо страната.
Какво казват местните власти
От общината казаха, че бюстът ще бъде възстановен в най-скоро време и ще се съхранява на сигурно място до възстановяването му.
По думите на заместник-директора на варненската полиция Атанас Михов случаят се разследва и са иззети записи от камерите в района, които показват как извършителят идва на мястото около 00:30 ч., а 45 минути по-късно се оттегля. Лицето му не се вижда.
Първоначалната проверка е установила, че металните планки в основата на бюста са изкривени, вероятно с лост, ръбовете са откъртени и винтовете са компрометирани. Няма липсващи елементи, което показва, че не става дума за опит за кражба.
В четвъртък вечерта варненската полиция съобщи, че по случая е задържан 54-годишен мъж без да дава подробности за мотивите му. На задържания е назначена съдебно-психиатрична експертиза.
Какво казаха Русия и Костадинов
Една от първите реакции в сряда беше на руското посолство в София, което определи случая като „недалновидна хулиганска проява, несвързана с официалната политика на българските власти“.
Ден по-късно лидерът на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов също осъди акта от парламентарната трибуна. По думите му „не е поруган паметникът, а е поругано националното ни достойнство“.
Той добави, че паметникът е свързан и с ролята на Игнатиев за запазването на Варна в границите на България.
„Това не го пише в учебниците по история, но Варна е била заплашена да остане в пределите на Турската империя“, каза Костадинов.
Кой е Граф Игнатиев
Граф Николай Игнатиев е руски дипломат, политик, офицер и генерал от пехотата. Той има роля в някои от най-важните събития от българската история в края на XIX в. и често е определян от историци като противоречива фигура.
По думите на историка Стефан Дечев дипломатът като цяло защитава руските имперски интереси, което понякога обективно съдейства за решаването на българския въпрос. Игнатиев е един от двамата дипломати от руска страна, подписали Санстефанския мирен договор през 1878 г., и по думите на историка става емблема на руската помощ във войната.
Игнатиев съдейства и за решаването на българския църковен въпрос и „защитава в по-голяма степен българската гледна точка пред тази на патриаршията“.
„Но преди всичко той е руски националист, панславист, консерватор, политик с реакционни възгледи по отношение на Русия и не на последно място и антисемит“, добавя Дечев.
По думите на историка Игнатиев е оставял тълпата да се разправи с еврейското население, когато за кратко е вътрешен министър на Русия в началото на 80-те години на XIX в. Дори представители на консервативните среди се отнасят критично към него във връзка с това, добави Дечев.
Граф Игнатиев е един от авторите на пакет строги дискриминационни антисемитски закони, въведени, когато вече не е министър, които действат от 80-те години до Февруарската революция през 1917 г.
Дипломатът също така е бил против съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., против българския княз Александър Батенберг и против българската политическа линия по това време, добавя Дечев.
„Той се застъпва за една голяма България, само и единствено когато тя би била послушна пионка в ръцете на Русия“, обобщи историкът
През последните години в някои медии се появиха и твърдения, че граф Игнатиев е бил свързан със смъртната присъда на Васил Левски. По думите на Дечев тези твърдения не са подкрепени с исторически данни.
