Руски удар в близост до Харков. Снимка: EPA/SERGEY KOZLOV |
Руснаците удвояват обстрела на украинските цели, но се изтеглят от Змийския остров. В Беларус има данни за скрита мобилизация на наборни войници. Лавров заговори за спускането на нова желязна завеса, а НАТО увеличава значително бюджета си за въоръжение. 126-ият ден от войната накратко.
Тежки боеве в Лисичанск
В източния украински регион Луганск лоялните на правителството войски в Лисичанск твърдят, че има голяма опасност да бъдат обкръжени. Вечерта генералният щаб в Киев съобщи, че за рафинерията, разположена само на седем километра западно от града, се водят боеве. Според изявлението руските войски в южната част на страната са напреднали на север. Сражения се водят и непосредствено на западната и южната граница на града. Руските медии вече описват рафинерията като напълно превзета. Лисичанск е последният голям град в Луганска област, който е под украински контрол.
Силен обстрел със съветски снаряди
Според украинските военни Русия е удвоила броя на ракетните си атаки през последните две седмици. При това руските военни са използвали неточни снаряди от съветската епоха в повече от половината от случаите, заяви бригаден генерал Олексий Хромов. „Врагът продължава да атакува военни обекти, критична инфраструктура, индустриални и транспортни мрежи“. Заради неточността на атаките „цивилното население търпи значителни загуби“. Според Хромов през втората половина на юни по Украйна са били изстреляни 202 ракети, което е със 120 повече в сравнение с първите две седмици на месеца.
Киев обяви връщането на Змийския остров
Руската армия съобщи, че е напуснала украинския Змийски остров. Разположените там войници са изтеглени в знак на „жест на добра воля“, съобщи Министерството на отбраната в Москва. Целта на този ход била да се позволи на Украйна да изнася зърно. По-рано украинската армия обяви във Facebook, че е атакувала и превзела острова в Черно море. Ръководителят на украинската армия Валерий Салушни похвали собствените си войски в онлайн услугата Telegram за превземането на „стратегически важната част от нашата територия“. Руските войници са напуснали Змийския остров, „защото не са могли да издържат на огъня на нашата артилерия, ракети и въздушни удари“.
Змийският остров е символ на украинската съпротива от началото на руската агресивна война. Екипажът на руския военен кораб „Москва“, който по-късно потъна, призова украинските граничари, разположени на острова, да се предадат още в първия ден на инвазията. „Е… се, руски военен кораб!“ – отговаря граничар по радиото.
Данни за мобилизация в Беларус
По данни на независими медии Беларус все по-често изпраща уведомления за призоваване. Украинският генерален щаб говори за „скрита мобилизация“. Опозиционният беларуски електронен вестник „Зеркало“ пише, че от няколко дни читатели от Гомелска област в южната част на страната, на границата с Украйна, съобщават, че са им изпратени многобройни известия за призоваване. Порталът продължава да пише, че хора, които преди това са били класифицирани като негодни за военна служба, също са били помолени да се явят в армията. Причините за заповедта не са посочвани, но въпреки това те са заплашени с наказание, ако пренебрегнат призовката.
Лавров поставя диагноза „нова желязна завеса“
Според руския външен министър Сергей Лавров между Русия и Запада се спуска нова „желязна завеса“. „Що се отнася до желязната завеса – тя вече се спуска“, каза Лавров пред журналисти в Минск. „Този процес вече е започнал“. Западните политици трябва да внимават „да не се забъркат в него“. Руският външен министър обвини Европейския съюз, че не проявява „никакъв интерес“ към отношението на Русия. Решенията на ЕС са били „продиктувани от Вашингтон“. Решенията на срещата на върха на НАТО в Мадрид показвали, че САЩ „искат да подчинят всички държави на своята воля“.
Медведев се бунтува срещу санкциите
Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев заяви, че при определени обстоятелства санкциите могат да се разглеждат като акт на агресия и оправдание за война: „Бих искал още веднъж да подчертая, че при определени обстоятелства подобни враждебни мерки също могат да се разглеждат като акт на международна агресия. И дори като casus belli“. Русия имала право да се защитава.
Путин показва готовност за диалог
За разлика от колегите си ястреби Лавров и Медведев руският президент Владимир Путин използва примирителен тон: Русия била отворена за диалог по въпросите на стратегическата стабилност, ограничаването на ядрените оръжия и контрола над въоръженията. Това обаче ще изисква „внимателна съвместна работа“ и трябва да има за цел да предотврати повторение на „това, което се случва днес в Донбас“, заяви Путин на форум в Санкт Петербург. Той отново обвини Украйна в „престъпления срещу човечеството“ срещу родените в Русия и говорещите руски език жители на източния регион Донбас. Това била една от причините за военните действия, които той неведнъж е посочвал.
Американското разузнаване е песимистично настроено
Според американското разузнаване Русия все още има далечни амбиции по отношение на Украйна. Координаторът на разузнаването на САЩ Аврил Хейнс заяви, че Путин не е променил целта си да завладее по-голямата част от Украйна. Американското разузнаване очерта три сценария за близкото бъдеще: размиващ се конфликт, в който Русия постига само постепенен напредък, но не и пробив; голям руски пробив; или малък украински напредък в Южна Украйна, като същевременно се стабилизира фронтовата линия. „Накратко, картината остава доста мрачна“, казва Хейнс. Институтът за изследване на войната също не очаква Путин да е доволен от постигнатите досега териториални придобивки. Руските сили ще продължат да провеждат настъпателни операции северно от Харков. Това показвало, че Кремъл има териториални амбиции отвъд Донбас.
НАТО увеличава бюджета си за отбраната
Страните от НАТО възнамеряват да отделят допълнително над 20 милиарда евро за общи разходи до края на 2030 г. Споразумението, постигнато на срещата на върха в Мадрид, предвижда значително годишно увеличение на бюджетите на НАТО, както потвърдиха няколко участници. С допълнителните средства би трябвало да е възможно да се инвестират повече средства в прехвърлянето на оборудване към източния фланг, както и във военна инфраструктура. Освен това трябва да се осигурят повече средства за учения и киберсигурност, както и за насърчаване на партньорствата с приятелски трети страни. Според информацията гражданският и военният бюджет трябва да се увеличават с 10% годишно от 2023 г. нататък, а бюджетът за програмата за сигурност и инвестиции NSIP- с 25%.
Украйна започна износ на електроенергия за Румъния
Украйна започна да изнася електроенергия за Румъния, след като се присъедини към европейската електрическа мрежа. „Началното количество е 100 мегавата“, обяви украинският премиер Денис Шмигал в своя канал в Telegram.
Той оцени експортния потенциал на електроенергия на 2,5 гигавата. При положение, че бъде реализиран, това би позволило на финансово затруднената Украйна да печели еквивалент на почти 1,9 милиарда евро (2 милиарда долара) на година. Според данни на украинския държавен енергиен оператор „Укренерго“ Киев вече изнася 210 мегавата за Полша и 142 мегавата за Молдова. Страната беше изключена от общата електропреносната мрежа с Русия, изградена още по времето на СССР, в края на февруари. Заедно с Молдова Украйна се присъедини към европейската електропреносна мрежа през март.
