(Фейлетон)
Още в началото трябва да си изясним що е рушвет и има ли го у нас?
Срещу думата подкуп официалният тълковен речник отбелязва, че това понятие е в мъжки и женски род има арабско-турски корен. Свидетелят на османското иго Найден Геров потвърждава в шесттомния си речник: „Пари или друго нечто, что ся дава някому, за да направи нечто не според законите, а по волята на който го подкупва“. А речникът на книжовния ни език цитира образец от Димитър Талев: „Днес каймакам ефенди ми иска десет лири рушвет, за да не ме накаже,“
Ясно като бял ден — днешното подкупничество, ширещо се под узаконеното название корупция, има робски корен. И още по-ясно: вземащият рушвет и даващият рушвет още не са се освободили от игото, сменили са само фирмите си — първият е социалистически каймакамин, а вторият — безкласов роб. Последният е принуден да робува на първия, защото иначе не може да отиде на печалбарство в чужбина, не може да се включи в строителство на жилище, не може да се снабди със западна лека кола, не може да си купи на безценица вилно място, не може да отърве своя абсолвент от разпределение в провинцията и още много неща не може. . . А първият може всичко това, защото е узурпирал пожизнено две привилегии: висок държавен пост и юридическа неприкосновеност.
Това са „сиамските близнаци“ на корупцията, за която речникът на чуждите думи констатира: „Подкупност и продажност на обществени и политически дейци, както и на чиновници.“ (За по-кратко — подкупно-продажници!)
Синонимите за това явление са цяла дузина: поквара, развала, разврат, порочност, поквареност, извратеност, разваленост, разложение, провала, падение, деморализация. И не случайно народните поговорки за подкупа са само четири, а за лакомията — 40.
Класикът Иордан Йовков ни е завещал: .Таз отровна мушица, рушветчийството, трябва да се изтреби!“ Но кажете как — ако за половин век мушицата е станала номенклатурен слон?!
Автор Иван Коларов,1990 г.
