Бившият премиер и наследник на българските царе Симеон Сакскобургготски осъди България в Страсбург заради мораториума от 2009 г., с който бе забранено да се разпорежда с имотите си и да ги експлоатира. Европейският съд по правата на човека обяви решението си днес, предаде Lex.bg. Пълното решение на съда можете да видите ТУК.
През декември 2009 г. парламентът прие мораториум върху правото на царските наследници да се разпореждат с върнатите им имоти. Мораториумът трябваше да е временен – „до приемането на специален закон“, но действа и досега. Затова бившият премиер заведе дело в Страсбург през 2010 г. По-късно заведе още три дела, с които оспорва решението на българския съд резиденциите „Кричим“, Ситняково“ и „Сарагъол“ да са държавни. За тях регионалното министерство (МРРБ) спечели дела на три инстанции.
През 2017 г. се разбра, че правителството на Бойко Борисов е готово да се споразумее с бившия премиер и царски наследник, като изтъргува делата за имотите му с четирите иска, които той е подал срещу България в съда в Страсбург. Според юристи Сакскобургготски има всички шансове да осъди държавата в Европейския съд по правата на човека и да му бъде присъдено огромно обезщетение. Юристи обясниха, че оттеглянето на иска пред Страсбург обикновено е достатъчно, за да бъде прекратено дадено дело. В изключителни случаи съдът може да прецени, че казусът повдига общ въпрос за защита на права, което налага разглеждането на жалбата.
Въпросът с т.нар. царски имоти е висящ от 1998 г. Тогава с Решение №12 Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект. Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който ги е постановил, т.е. от парламента.
Въпреки това, когато Сакскобургготски, сестра му и братовчедите им предявиха претенции за именията „Кричим“, „Царска Бистрица“, „Врана“, „Ситняково“ и „Саръгьол“, гори в Рила и земи край софийското с. Лозен, си ги получиха. Дворците „Царска Бистрица“, „Ситняково“ и „Саръгьол“ им бяха върнати през 2002 г. с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ, ги деактува. Дворецът „Врана“ бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Имението „Кричим“ им бе отказано, а след това и съдът прие, че собственик е държавата.
На две инстанции МРРБ спечели делото за „Царска Бистрица“. После обаче върховният съд присъди „Царска Бистрица“ на Сакскобургготски. Именно тогава ВКС обърна практиката, след като преди това дъpжaвaтa беше призната за собственик на “Kpичим”, “Ситняково” и “Саръгьол” и нa бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO кpaй „Bpaнa“. Неотдавна Софийският апелативен съд като втора инстанция призна, че Симеон Сакскобургготски и сестра му са собственици на парка и двореца „Врана“. Според съдебното решение МРРБ дължи на двамата общо 160 хил. лв. за разноски по делото на две инстанции.
Образуваното през 2011 г. дело за 16 500 дка гори в Рила все още виси на първа инстанция в Софийския окръжен съд. Поредното му заседание е насрочено за октомври.
През 2018 г. ЕСПЧ отхвърли претенциите на Сакскобургготски и сестра му срещу действията на държавата по отношение на двореца „Кричим“, но продължи да разглежда делото по отношение на наложения от парламента мораториум.
