Салвадор Дали
художник, /1904 – 1989/
Произход: Испания, заможно семейство, далечни мавърски корени /?/
Образование: общинско художествено училище, Академия за изящни изкуства в Мадрид
Интереси: изобразително изкуство, скулптура, дизайн, литература, физика, астрономия, генетика
Творчески направление: Кубизъм, дадаизъм, сюрреализъм, модернизъм
Най-известни творби: „Устойчивостта на паметта“, „Мека конструкция с варен боб“, „Сън, причинен от полета на пчела около нар, секунда преди събуждането“, „Галатея на сферите“, „Разпятие“, „Леда и лебедът“
Трудно се плува в гъстия естетически и мисловен океан Салвадор Дали. Оруел казва: „Страхотен художник, но ужасен човек“. Други го наричат „луд”, „клоун”, „голям кретен”.
На снимки на Дали има главно чифт мустаци и чифт очи. Очите са жадни да видят всичко, пълни с ужаса на света или просто луди. „Разликата между мен и лудия е, че не съм луд” – твърди той. А мустаците са сюрреалистични. При ексхумация се оказа, че те са запазени в цялата си иронична прелест.
Но той ги вгради и в последната си картина – „Лястовича опашка”, комплекс от прости символи със сложен смисъл. Мустаците там приличат на две букви S, на S-овете на цигулката, на знака за Интеграл в математиката.
Дали не просто е много талантлив, но много луд художник, а е и дълбок мислител, който се прави на клоун, за да изрази неизразимото така, че публиката да го възприеме.
Салвадор Доминго Фелипе Хасинто Дали и Доменек, първи маркиз на Дали и Пубол, е роден през 1904 г. във Фигуерес, Каталуния. Салвадор значи „Спасител” и, според него, наречен е така, защото е призван да спаси испанското изкуство.
Фамилията Дали пък е мавърска. Смята се, че първият Дали е от „морискос“, покръстените мюсюлмани, и се заселва в Кадакес. Там духа северният вятър „трамунтаня” – сух и студен, убийствен за хора с крехка психика. Неслучайно семейство Дали е богато на лудости.
Скелетите в гардероба на Дали се съчетават и с тези от ранното му детство. Той расте в класическа фройдистка среда и когато в Лондон се среща с Фройд, докторът казва: „Този човек е маниак. Харесва ми”.
Домът на Дали е пълен с жени, той придобива женски навици – мрази да излиза навън, слага грим или женски рокли и обувки. Има силен интерес към женските гениталии и силен страх от тях. До 25 е девствен, после прави секс само един-два пъти, но цял живот е воайор. И страхът от кастрация е сред класическите му фройдистки симптоми, които го превръщат във „Великият мастурбатор”, както сам се нарича.
Има и прочута едноименна картина, а в книгите си откровено обсъжда темата. Твърди още, че е импотентен и това е причината за творческото му величие.
В детството за Дали е трудно да разбере кой е всъщност. И баща му е Салвадор Дали, а на малкия обясняват, че е прероден от мъртвия си по-голям брат – познахте, също Салвадор Дали. Той е срамежливо и затворено дете, но обича да е център на вниманието. „На 6 исках да съм готвач, на 7 – Наполеон, а оттогава амбициите ми растат” – пише.
Още на 3 талантът му за рисуване е очевиден, на 12 е в художественото училище във Фигуерес, а през 1919 е първата му самостоятелна изложба. През 1922 Дали е в академия „Сан Фернандо” в Мадрид, пуска си дълга коса и се носи като денди. Рисува много и чете метафизика. Изключен е заради бунт, замесва се със сеператистка каталунска група и е арестуван, а накрая е изключен втори път – отказва изпит по история на изкуството с аргумента, че тримата професори заедно знаят по-малко от него.
В академията Дали опознава академичната живопис и среща Бунюел и Лорка. С първия прави „Андалуското куче”, но ги разделя политиката. С Лорка пък е много близък и тази връзка е сред малкото свещени крави в живота му – Дали никога не си позволява дори лека шега с паметта на мъртвия приятел.
След като е изхвърлен от академията, той рисува и пише за авангардни издания. През 1928 г. с приятели публикуват „Жълтият манифест” – смес от дадаизъм, сюрреализъм и други моди, в отрицание на традиционното изкуство. А после Миро го води при сюрреалистите. Лудите парижки глави виждат в Дали един още по-луд от тях испанец и се захласват, той бързо става знаме на сюрреализма изобщо.
През 1929 Дали среща и Гала, тя му става съпруга, муза, интелектуален подстрекател, душевен мъчител и го стимулира за велики безумства. Щом я вижда, той се захласва по момчешката ѝ красота, а тя още същата вечер зарязва мъжа и дъщеря си и остава при него. „Милото ми момченце! Ние никога няма да се отделим един от друг!” – казва му Гала.
10 години по-възрастна, тя играе майка-любовница, послушна прислужница, безволева кукла, доминираща мадам, безскрупулен сводник, романтична Жулиета, ревнива съпруга, творчески съюзник и финансов съветник, който щедро пилее неговите пари.
Но баща му не е очарован, прогонва го от Кадакес и го лишава от наследство. А Дали му праща писмо, в което има плик със сперма и текст: „Връщам всичко, което ти дължа!”.
Провокацията е основен метод в изкуството на Дали. Една от най-прочутите му картини – „Устойчивостта на паметта”, е пейзаж с „меки” часовници и дълбок критик пише: „Те са несъзнателен символ на относителността на пространството и времето, сюрреалистична медитация за разпадането на представите ни за фиксиран космически ред”. А Дали казва, че идеята за меките часовници е от кухнята, където вижда парче „Камембер”, омекнало от слънцето и текнало през ръба на чинията.
Но той провокира и във всекидневието – разхожда из Париж мравояд на златна верижка, пуска свободно разни зверове сред гостите на невъздържаните си приеми, твърди, че не би купил своя картина и казва, че мечтае за Хитлер като жена. Това докарва до бяс дори сюрреалистите и те го изритват от групата. А Дали отговаря: „Аз не съм сюрреалист, аз съм сюрреализмът!”
Забележителното е, че подобни анекдоти от живота му са чиста истина. Дали обича лукса, а и Гала има нужда от много пари, така че той печели безогледно. Веднъж подписва 5 000 празни листа акварелна хартия и ги продава по 10 долара. Когато води гости на ресторант, винаги черпи – подписва чек, на който надрасква нещо и правилно предполага, че собственикът няма да го осребри, защото скицата е далеч по-скъпа от сметката.
В подобни екстравагантни, но често дълбоко философски забавления минава дългият живот на Салвадор Дали. След Втората световна война все повече хора да го смятат за клоун, но на него все по-малко му пука. А и все по-сериозни стават заниманията му – чете математика, генетика и квантова физика.
„Ако през първата част от живота ми моят герой беше Фройд, през втората е Хайзенберг” – твърди Дали. Интересът му започва с ядрените бомби, от чиято зловеща красота е направо втрещен.
Дали знае, че артистичната му арогантност отблъсква и оставя възможност всичко да му се върне тъпкано. След смъртта на Гала, той губи желание за живот, умира през 1989 и заръчва тялото му да бъде погребано в музея на Салвадор Дали, който сам прави. И е заровен под пътеката – всеки, който не харесва каталунския гений, може да го тъпче колкото си иска.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
