Всички сме чували хора да твърдят, че ромските деца, които отпадат от училище, всъщност нямат желание да учат.
Всъщност тази тенденция засяга в по-голяма степен момичетата. По данни от представително изследване на Националния статистически институт (НСИ) преждевременно напусналите училище жени от ромски произход на възраст 18-24 г. са 76,3%, докато мъжете са 63,7%.
Но какво разказват самите ромски жени за отпадането от образователната система?
Неотдавна работих върху доклад „Гласовете на жените в България“, който се основава на 42 биографични интервюта с жени от различни градове в България (без София), някои от които – от ромски произход.
И макар историите им да не са статистически представителни, те дават възможност да надникнем в ситуацията отвътре. Истинските имена на жените са променени в текста.
Стояна, която завършва училище на 43
Стояна е на 56 години, които е прекарала в ромско гето. Искала е да завърши училище, но прекъсва в осми клас и се жени.
„Момчетата ходеха войници и моят приятел така и не ми разреши да продължа да уча. Нали знаеш нашите роми, страхуват се да не би да се влюбим в някой друг“, разказва тя.
Тъй като постъпва на работа в организация, в която средното образование е задължително условие, Стояна завършва гимназия вечерно на 43 години. Но все още съжалява за пропуснатите възможности:
Ако съм по-млада, може би щях да се реша да уча още, защото това ми е любимото.
„Ако съм по-млада, може би щях да се реша да уча още, защото това ми е любимото. Нещо, свързано с медицината, защото ми харесва. Може би изтървах нещо хубаво, да помагам още повече на хората, но съжалявам, годините минават.“
Стояна все пак е щастлива, че внучката ѝ има различна съдба. Не е омъжена с дете, а наскоро е завършила дванайсети клас с отличен успех, „въпреки че живеем в тази среда и не всеки може да завърши“.
На момичето обаче не му е било лесно всекидневно да понася расистките подигравки на българските си съученички, например: „Бебето накърми ли го?“ Често се връщала се от училище разплакана и казвала, че иска да напусне, а баба ѝ се опитвала да ѝ вдъхне кураж:
„Ако си българка, може би ще им трябва един месец […], но при нас, ромите – години, за да разберат, че ние сме като тях. И сега наистина тя също е много щастлива и се радва, и се гордее: „Бабке, ако не беше ти да ми дадеш малко кураж, аз нямаше да стигна дотук.“
Сара, която не иска дъщеря ѝ да бъде като „бяла техника“
Подобно на внучката на Стояна, 35-годишната Сара завършва гимназия без да прекъсва. Когато е в девети клас, в училището ѝ има още 5-6 момичета от ромската махала, но след десети клас остава единственото момиче от гетото във випуска.
Сара не успява да се сприятели със съученичките си, а дружи само с момчетата, защото е вярваща адвентистка и следва строги правила на поведение. Освен това в църквата е чула да проповядват, че мъжете и жените са равни, затова не се страхува да общува с момчета.
„С момичетата българи не можах да се влея, защото те пушеха и отиваха да пият кафе, а на мен това ми беше доста далечно. А пък момчетата от моя клас не го правеха“, разказва тя.
Тревожа се за това да не я превземе махалата, гетото, да не я превземем.
Сара има 14-годишна дъщеря, за чието бъдеще се безпокои: „Изпитите по Национално външно оценяване, които минаха тази седмица, бяха наистина тревожни. Тревожа се за това да не я превземе махалата, гетото, да не я превземем. Опитвам се да ѝ налея ум в главата.“
Това, което най-много притеснява Сара, е ролята на жената в традиционните ромски общности. Тя хем се смята за част от ромите, хем, опитвайки се да се разграничи, говори за „тях“:
„Опитвам се да я насоча и да ѝ кажа, че това, което е тук в гетото, не е окей. Аз не искам да е част от тях, […] от техните традиции, от техните обичаи, защото при нас е присъщо едно и също за жената, което аз не го одобрявам и не го приемам. […] Тук в махалата жената е взета като бяла техника.“
Моника и самотата, който я кара да напусне училище
Моника е учила в българско училище. Тя прави разлика между качеството на образованието, което е получила там, и това в ромските училища. Научила е, че трябва, „като се прибереш, винаги да се занимаваш с уроците си и да бъдеш ангажиран с образованието си, а не като отидеш някъде и давай, това-онова“.
Училището толкова се харесва на Моника, че у дома се вживява в ролята на учителка: „И седях, и учех моите братя, моите сестри. Учех ги да се занимават. Просто много харесвах да съм в ролята на госпожа, на учител и все им нареждах – пиши това, пиши онова.“
Просто ако бях имала приятел или приятелка, щях да продължа още нагоре.
Така става обаче, че Моника не завършва дори основно образование – напуска училище след шести клас. Причината не е сватба – омъжва се след години, макар и още дете – малко преди да стане на 15.
„Моите приятелки се ожениха на много ранна възраст, бях сама и вече не ми се учеше. Сама да идеш, сама да се върнеш, просто нямах приятел там, сред чужда среда, и затова се отказах“, разказва тя и обобщава: „Просто ако бях имала приятел или приятелка, щях да продължа още нагоре.“
Днес Моника отново се вживява в ролята на „госпожа“, учейки двете си деца, както и децата, за които се грижи в организацията, за която работи. Но дори не смее да мечтае, че би могла да стане учителка – желанията ѝ стигат до фризьорка или маникюристка.
Искате традиционни ценности? Заповядайте в гетото!
Въпреки че животът на Стояна, Сара и Моника се развива по различен начин, от техните разкази се очертава една обща картина. И тя е, че ромските момичета масово напускат училище не защото не им се учи, а за да се омъжат. Тези, които не се омъжват, изпадат в изолация, защото ромските и българските деца не стават една общност, дори да учат заедно.
Ромските момичета се женят толкова рано заради строгия морал в гетото по отношение на жените, по силата на който те трябва да сключат брак с първото момче, с което имат връзка. А после от тях се очаква да раждат деца и да си ги гледат, тоест да си останат вкъщи.
Българските момичета започват да имат гаджета не по-късно от ромските, но от тях никой не изисква да се омъжат за първата си детска любов.
Това са традиционни ценности в чист вид, библейски – жената трябва да се омъжи девствена, всяка интимна връзка трябва да прерасне в брак и деца.
Който бленува за връщане към традиционните ценности, може би следва да се запита какво точно иска. А за тези, които искат ромските момичета, а и момчета, да завършват училище, решението е едно – десегрегация.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
