На 15 декември два петролни танкера потънаха в Керченския проток – воден басейн между Русия и окупирания от нея Кримски полуостров в Черно море. Около 4 000 тона мазут се изляха в морето и впоследствие бяха изхвърлени на крайбрежието. Сега доброволци се опитват да почистят брега, както и дивите животни, попаднали в разлива. Те се оплакват, че вършат тази работа без държавна подкрепа.
Ксения Висоцка е една от тези, които работят за почистването на руското крайбрежие. „След два часа и половина, дори да сте с маска, очила и ръкавици и да сте напълно защитени, изпаренията започват да се отразяват. Чувствате главоболие, гадене и започвате да повръщате“, казва тя. „Трябваше да лежа няколко часа след това.“
„Водехме децата тук, за да дишат чист въздух“, казва Висоцка. „Представете си колко родители на болни от астма деца са се преместили тук по тази причина. Сега децата са принудени да вдишват това, оплакват се от миризмата, изпитват гадене и им е трудно да дишат. Но няма къде да ги заведат, нямат пари за това, а и от държавата не е осигурен транспорт“, добавя местната жена.
И двата плавателни съда, засегнати от катастрофата, са били на повече от 50 години и са били регистрирани на малки компании. Съществуват опасения, че собствениците на корабите могат да избегнат сериозни последствия, като обявят фалит и разпуснат дружествата си. Едната от компаниите няма никакви активи, освен единия аварирал танкер, а другата има само още един остарял танкер в регистрите си.
Марина, жителка на крайбрежния град Анапа, близо до Керченския проток, разказва, че малкият ѝ син започнал да повръща сред миризмата на мазут. Тя го изпратила при баба му във Воронеж, но не всеки има такава възможност.
„Стотици семейства с деца живеят тук“, казва тя. „Не мога да разбера защо няма евакуация, след като е обявено извънредно положение“. Без никаква държавна подкрепа, казва тя, „трябва сами да се грижим за децата. Що се отнася до животните, само доброволци са навън и ги спасяват“.
Според местни доброволци около 4000 души са се събрали, за да почистят засегнатия бряг и да търсят пострадали животни. Те се редуват постоянно, защото могат да работят само по два часа и половина, преди да се отрази на собственото им здраве.
„Колкото и доброволци да имаме, все още се нуждаем от повече“, казва Висоцка. „Хората в чат групите се организират, някой купува хотелски стаи за доброволците, други събират хуманитарна помощ.“
Доброволците създават щаб за спасяване на птици още в първия ден на бедствието. „Всяка птица трябва да бъде почистена на ръка, първо с нишесте, а след това с продукт като Fairy Liquid (препарат за миене на съдове). Досега не е измислено нищо по-добро от домакинските почистващи препарати“, казва Висоцкая.
Намирането на поразените животни в слоя мазут, който на места се е просмукал десетки сантиметри в пясъка, може да се окаже трудно. „Доста трудна задача е да се намери птица, която се вижда само по клюна, стърчащ от нефта“, казва Висоцкая. След като бъдат почистени, птиците се изпращат в рехабилитационен център близо до Анапа.
Владимир Латка, директор на Фонда за защита на китовете, казва пред руска медия, че петролният разлив застрашава популацията на поне един вид делфини.
„Заливът Таман е родното място на черноморските бутилконоси делфини, а през Керченския проток два пъти годишно мигрират 38 вида риби от Азовско море и западната част на Черно море. Сред тях има седем вида застрашени риби“, казва морският биолог пред независимата медия „Холод“.
Доброволката Галина от район Темрюк в Краснодарска област помага за събирането на мазут в чували.
„Всички магазини около Анапа раздават безплатно респиратори и други предпазни средства“, казва тя. „Те са обикновени хора, също като нас. Така че се оказва, че ние сами се спасяваме. Както обикновено, между другото.“
