Френските политически партии бързат да изградят единен фронт, който да блокира пътя към властта на крайнодесния „Национален сбор“ на Марин Льо Пен.
В неделя партията ѝ постигна исторически успех, след като спечели първия тур на парламентарните избори с 33% от гласовете. Следва я левият блок с 28%, а центристите на президента Еманюел Макрон получиха доверието на едва 20% от избирателите.
Самият Макрон свика извънредните парламентарни избори във вечерта след изборите за Европейския парламент (ЕП), на които партията на Марин льо Пен победи неговия съюз с близо двойно по-висок резултат.
Хазартното решение на Макрон се оказа с обратен ефект за него – то „се равнява на самосаботаж, ускорил с месеци или дори с години възхода на крайната десница във френската политика“, пише Селия Белин, ръководителка на парижкия офис на Европейския съвет за външна политика.
Победата на първия тур все още не значи, че антиимигрантския и евроскептичен „Народен сбор“ ще успее да състави правителство. Мнозинството на партията зависи от това дали другите партии ще успеят да ѝ попречат да го спечели, като се обединят около най-добре представилите се на първия тур конкурентни кандидати в стотици избирателни райони във Франция.
Ще стане ли това и как?
Два дни време за решаване
В избирателните райони, в които нито един кандидат да депутат не е спечелил категорично на първия тур (с над 50 на сто от гласовете), първите двама, както и всеки с над 12,5% от общия брой регистрирани гласоподаватели в района, преминава към втория тур на изборите.
Който получи най-много гласове на втория тур, печели мястото в Националното събрание. По този начин мажоритарните избори дават възможност депутатски места да бъдат спечелени и с по-малко от половината гласове на избирателите.
Високата избирателна активност на първия тур показа, че 315 избирателни района от 577 са изправени пред потенциален втори тур с трима и повече претенденти, което на теория е в полза на партията на Льо Пен, пише „Ройтерс“.
Това са т.нар. „триъгълници“, в които „Национален сбор“ може лесно да победи, ако останалите кандидати не се обединят срещу кандидатите на партията.
За да предотвратят тези тристранни балотажи, френските дясноцентристки и лявоцентристки политици отдавна практикуват т. нар. „републикански фронт“, при който кандидатът, класиран на трето място, се отказва от надпреварата и призовава избирателите да се обединят зад кандидата, класиран на второ място.
До вторник вечерта всички кандидати, стигнали до втория тур, трябва да решат дали да се откажат, или да участват.
Игра на триъгълници
След като станаха известни резултатите от първия тур в неделя вечерта, много политически лидери дадоха насоки на кандидатите и избирателите си.
Лидерите на левия „Нов народен фронт“ и на центристкия алианс на Макрон казаха, че ще оттеглят кандидатите си в районите, в които друг кандидат е възможно да победи партията на Льо Пен на втория тур следващата неделя.
Не беше ясно обаче дали този план ще се прилага, ако вторият кандидат е от крайнолявата партия „Непреклонна Франция“ на Жан-Люк Меленшон. Тя е част от лявата коалиция „Нов национален фронт“, в която има и умерени леви партии.
Пламенен оратор, Меленшон е една от най-разединяващите фигури във френската политика, която едновременно ентусиазира и ужасява избирателите с необузданите си предложения за данъци и разходи и с реториката си за класова война, отбелязва „Ройтерс“.
Премиерът Габриел Атал спря плановете за реформа, която цели намаляване на безработицата чрез намаляване на обезщетенията за търсещите работа – ход, който може да улесни левите избиратели да подкрепят съюзниците на Макрон.
Министърът на финансите Бруно Льо Мер, съюзник на партията на Макрон, изключи възможността да призове избирателите да гласуват за кандидат на „Непреклонна Франция“. „Непреклонна Франция“ е опасност за нацията“, каза той пред радио „Франс Интернасионал“.
Марин Тонделие от партия „Зелените“, която е в рамките на левия алианс, каза малко по-късно пред същата радиостанция, че е „абсолютно потресена“ от позицията на Льо Мер, като я нарече „страхлива и привилегирована“.
Самият Макрон призова за „голямо, ясно демократично и републиканско обединение за втория тур“, като на практика се обяви както срещу крайнодясната „Национален сбор“, така и срещу крайнолявата „Непреклонна Франция“.
Бившият му министър-председател Едуар Филип изрично призова кандидатите от неговата партия да се откажат, ако са на трета позиция, и да се обединят зад кандидатите от ляво-център до дясно-център, като се изключат радикалните партии.
Лидерите на Социалистическата партия и „Непреклонна Франция“ също призоваха своите кандидати, заели трето място, да се откажат, за да блокират „Национален сбор“.
Консервативната партия „Републиканците“ не даде насоки, след като се разцепи преди гласуването и нейни депутати се присъединиха към „Национален сбор“.
Междувременно от „Национален сбор“ призоваха дясноцентристките политици от партията „Републиканците“, която получи по-малко от 7% от гласовете на първия тур, да се оттеглят от районите в полза на „Национален сбор“.
Какво следва
Анализаторът Матийо Галард изчисли, че на втория тур ще има тристранни сблъсъци за 306 от 577-те места в Националното събрание на Франция, подчертавайки мащаба на несигурност.
Макар че републиканският фронт срещу крайната десница е работил добре в миналото, анализатори поставиха под въпрос дали сега френските избиратели ще гласуват според призивите на политическите лидери.
Възможно е също така кандидатите да не пожелаят да се откажат от участие въпреки указанията от политическите им централи.
Но преговорите, които текат в рамките на 48 часа, ще бъдат от решаващо значение и могат да променят значително резултатите. От тези преговори вероятно зависи дали партията на Льо Пен ще постигне абсолютно мнозинство в парламента, или не, отбелязва Ройтерс.
Това прави резултата от втория тур изключително труден за прогнозиране. Дори социолозите са предпазливи по отношение на собствените си прогнози за разпределението на местата в Националното събрание.
Неуправляема Франция
Сега „Национален сбор“ е по-близо до властта, отколкото някога изобщо е била. Льо Пен се стреми да изчисти имиджа на партия, известна с расизъм и антисемитизъм – тактика, която проработи на фона на гнева на избирателите към Макрон, високите разходи за живот и нарастващите опасения за имиграцията.
Правителство, ръководено от „Национален сбор“, би повдигнало сериозни въпроси за това накъде се движи ЕС, като се има предвид дългогодишната съпротива на партията срещу по-нататъшната интеграция в съюза.
Организации за защита на правата на човека изразиха загриженост за това как политиката ѝ „Франция на първо място“ ще се прилага на практика спрямо етническите малцинства, а икономистите се питат дали огромните ѝ планове за разходи са реалистични.
Основният алтернативен сценарий на правителство, ръководено от „Национален сбор“, би бил висящ парламент, който може да направи Франция неуправляема до края на президентството на Макрон – 2027 г.
