Санкциите, които САЩ наложиха на български граждани и фирми по закона „Магнитски“ извадиха на светло системните проблеми с корупцията в България. Това каза в интервю за Свободна Европа Бен Кардин – член на Сената на САЩ и един от създателите на закона.
„Смятам, че санкциите послужиха като призив за събуждане и показаха, че корупцията в България е разглеждана по света като проблем, който трябва да бъде решен“, каза Кардин.
Той беше в България като един от ръководителите на делегация от 12 членове на Конгреса на САЩ. Те присъстваха на събития от срещата на инициативата „Три морета“ в София, срещнаха се с президента Румен Радев, с представители на правителството, на малцинствени общности и на гражданското общество.
Фактът, че България имаше нужда от санкции показа, че страната има много работа за вършене
„Важно е, че бяха санкционирани физически лица и компании, защото това има конкретно въздействие“, каза Кардин. Той добави: „Но фактът, че България имаше нужда от санкции по закона „Магнитски“ показа, че страната има много работа за вършене по отношение на системните проблеми, не само по отношение на конкретните санкционирани хора и компании“.
Корупцията и човешките права в България
На 2 юни бяха обявени първите санкции срещу български граждани и фирми по закона „Магнитски“. Санкционирани са хазартният бизнесмен Васил Божков, бившият депутат и издател Делян Пеевски и свързаният с него Илко Желязков, както и 64 фирми, притежавани от тримата. Мотивът на американското финансово министерство, което налага санкциите, е „тяхната значителна роля в корупцията в България“.
Според сенатор Бен Кардин тези санкции са „поставили фокуса“ върху проблемите с корупцията в България.
„България е демократична страна, близък приятел на САЩ и съюзник в НАТО. Ние признаваме това. Но има значителни проблеми с корупцията. И мисля, че санкциите по закона „Магнитски“ ги извадиха на светло“, каза Кардин.
Борбата с корупцията засяга нашите възможности да правим инвестиции тук
„Това е възможност за лидерите да направят значителен напредък и промяна. Това търсим ние. Оптимистичен съм след разговорите, които водихме. Но е ясно, че ще следим напредъка, за да видим дали наистина ще има прогрес в борбата с корупцията. Тя засяга нашите възможности да правим инвестиции в страната. Тя засяга толкова различни аспекти от двустранните отношения между България и САЩ“, добави той.
По думите му тези проблеми са обсъдени по време на разговорите на конгресмените с президента и представители на служебното правителство в България.
„Бях радостен да чуя, че те гледат на санкциите по закона „Магнитски“ като на възможност за фундаментални подобрения в областта на системната корупция в България. Мисля, че това е важен ангажимент и важна област, в която България да постигне напредък.“
Бен Кардин очерта и други проблеми пред България.
„Ние смятаме, че каквито и да е систематични предизвикателства по отношение на корупцията, независимостта на прокуратурата, финансирането на институциите, които са критично важни за доброто управление, са заплаха за демокрацията. Всяка държава има нужда да работи за подобрение. България има конкретни области, с които трябва да се заеме“, каза той.
По думите му по отношение на свободата на медиите България има „сериозни проблеми“.
Управляващите са се опитвали да контролират медиите
„Репортери без граници“ поставя България на последно място в Европейския съюз. Следователно това е област, която наистина има нужда от внимание. (…) Управляващите са се опитвали да контролират медиите и това не е нещо добро. Получих информация, че това е тясно свързано с проблемите с корупцията, тези проблеми са свързани“, добави Кардин.
По време на посещението си в България американските конгресмени посетиха ромски квартал и се срещнаха с представители на религиозни малцинства. Оценката на сенатор Бен Кардин за решаването на проблемите с приобщаването на ромската общност в България е, че то е на „абсолютно незадоволително ниво“.
„Пределно ясно е, че проблемите с интегрирането на ромската общност в България изобщо не са решени на задоволително ниво. Те не могат да притежават собствено имущество, не могат да живеят в приемливи условия, да имат чиста вода, канализация и т.н. Техните деца не могат да посещават училище. Това е на абсолютно незадоволително ниво в България. И това е област, която ще продължим да наблюдаваме“, каза той.
Интегрирането на ромската общност не е на задоволително ниво
„Имахме възможност да се срещнем с религиозни малцинства. Знаем, че [България] е държава, която вярва в толерантността към всички религии. Но има проблеми, които ще представим на вниманието на правителството, за да може да се подобрят отношенията с малцинствените общности“, добави сенаторът.
Законът „Магнитски“
Първият закон „Магнитски“ е приет в САЩ през 2012 г. Той носи името на руския данъчен консултант Сергей Магнитски, който умира в ареста в Москва след като разкрива корупционна схема и се опитва да предупреди властите. Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди Русия за смъртта му и прие, че той е измъчван и оставен да умре без помощ в ареста.
Основна роля във внасянето и приемането на закона „Магнитски“ в САЩ има сенатор Бенджамин (Бен) Кардин (Демократи/Мериленд). Той е вносител на законопроекта заедно с покойния сенатор Джон Маккейн (Републиканци/Аризона). По думите му тогава законът е бил в отговор на „една конкретна трагедия“, но целта му е била да отправи ясно предупреждение към „хората, които нарушават основополагащи международно признати човешки права“.
Бен Кардин е вносител на законопроекта „Магнитски“ заедно с покойния сенатор Джон Маккейн
„Още от първите ми дни в Конгреса се интересувам от човешките права. Имах възможността да познавам Сергей Магнитски и неговия „кръстоносен поход“ да привлече вниманието на руските власти към случай на корупция, както всеки адвокат би трябвало да направи. Разбрах, че той е арестуван и се опитах да му помогна докато беше арестуван. И когато чух за смъртта му, си помислих че това не може да остане просто така“, каза сенатор Кардин пред Свободна Европа.
„Имах разговори с администрацията на [президента на САЩ Барак] Обама за това дали може да наложат санкции на хората, за които знаехме, че са замесени в смъртта на Сергей Магнитски. Тогава Държавният департамент на САЩ се опитваше да поднови отношенията с Русия и имаше усложнения. Те смятаха, че могат да се справят по различни канали – не толкова видими, колкото нов законов акт или отделни санкции, наложени с него“, добави Кардин. „Смятах това за неприемливо и затова внесох проект за закон „Магнитски“.
Първият приет закон „Магнитски“ през 2012 г. се отнася само до Русия. Той позволява на собствеността на руски граждани, уличени в нарушаване на човешките права и участие в мащабни корупционни схеми, да бъде блокирана на територията на САЩ. През 2016 г. е приета глобална версия на закона „Магнитски“, която разширява действието на санкциите и вече може да засяга хора от целия свят.
Започнах да работя за това законът да се превърне в глобален
„Исках той да бъде глобален, но част от политическия компромис по време на процеса беше действието на първия закон „Магнитски“ да бъде ограничено до Русия. След като законът влезе в сила, той се оказа толкова успешен, че веднага започнах да работя за това той да се превърне в глобален“, каза сенатор Бен Кардин.
„За да бъде ясно, че хората, които нарушават човешките права и [на които не се търси отговорност] по подходящ начин в собствените им държави, не трябва да имат привилегията да посещават други страни и да използват банковата ни система. И това е много ефективен начин не просто да посочваме, но и да ограничим дейността на корумпираните държавни служители.“
Кой е Бен Кардин
Бенджамин (Бен) Кардин е роден през 1943 г. в Балтимор, Мериленд. Член е на Демократическата партия. За пръв път е избран за член на американския Конгрес през 1987 г., когато става част от Камарата на представителите. През 2007 г. е избран за пръв път за сенатор и оттогава досега заема тази позиция. Бил е водещ член на комисията по външни работи в Сената, а в момента е председател на комисията за малкия бизнес.
Бен Кардин е председател на Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа (т. нар. Хелзинкска комисия) – независима правителствена агенция, която се занимава с проблемите на човешките права. Тя е създадена от Конгреса на САЩ след подписването през 1975 г. на Хелзинкския заключителен акт на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и цели да насърчава спазването му.
